Тук става дума не за истинско „отгатване“, а просто да се внимава как са разположени звуковете, които чуваме, за да можем после да ги комбинираме по друг начин.
Лъжегатанки има пръснати навсякъде, и то цяло множество. Не са две, не са три. Предлагам ви тук една, която е съвсем прясна:
Структурата на горната лъжегатанка ни напомня лимерика.
Отговорът се намира вече в съдържанието на самия стих: господин Освалдо чувствува, че стъпва върху жарава, защото пребивава в Африка, място, чието име е станало синоним на висока температура. В лъжегатанката този факт е замаскиран но следния начин: вниманието на слушателя е отклонено към съвсем произволния алтернативен въпрос: „дали — или“, подсилен от повтореното „защото“. В дадения случай, за да се намери точният отговор, само усиленото внимание не помага, трябва да се впрегне на работа и логиката.
Ето още един пример:
В този случай прекият отговор („нищо не е поникнало, защото, за да поникнат репи, е нужно семе от репи, а словата не никнат по градините“) не присъствува ясно в стиха; към отговор навежда само глаголът „поникват“. За решението на тази лъжегатанка ще е нужна повече работа, отколкото при предходния случай. Но пътят на решението е същият: трябва да се отхвърли лъжливата алтернатива „или — или“. Мисля, че такъв вид упражнения си имат и свое точно определено възпитателно значение, защото много пъти в живота се случва така, че за да вземем правилно решение, трябва да умеем да заобиколим лъжливите алтернативи.
Естествено, ако на децата бъдат зададени две или три такива лъжегатанки, всички ще внимават къде е капанът и верният отговор бързо ще бъде готов. Но забавлението ни най-малко не намалява от това.
15. Народните приказки като първичен материал
Народните приказки са влезли като първичен материал в редица фантастически операции от литературната игра (Страпарола6) чак до игрите „в двореца“ (Перо); от романтиците чак до позитивистите и накрая в нашия век — в голямото дело на „фантастическата филология“, която позволи на писателя Итало Калвино да придаде на нашия език това, което не беше получил през деветнадесети век поради отсъствието на италиански братя Грим. За некачествените имитации, на които народните приказки са ставали жертва, за педагогическите изопачавания и търгашеската експлоатация (Дисни), на които приказките — без вина виновни, — милите са били подлагани, аз премълчавам.
От света на приказките щастливо са се вдъхновявали, макар и по различни пътища, Андерсен и Колоди.
Андерсен подобно на братя Грим е увлечен от приказките на родната си страна. Но братя Грим — същински немци в това отношение — са искали, като са записвали приказки направо от устата на народните разказвачи, да издигнат жив паметник на немския език в поробената от Наполеон Германия. И затова пруският министър на просветата е отдал признание ма техния патриотизъм. Андерсен от своя страна се е обърнал към народните приказки не за да остави да зазвучи в тях гласът на неговия народ, а за да оживи чрез тях спомена за своето детство, да се докосне до него, да си го върне обратно. „Аз и приказките“ е фантазийният бином, който подобно на двойна пътеводна звезда от високо е направлявал неговия трудов път. По-късно Андерсен се откъсва от традиционната народна приказка и създава приказка от нов тип, населена с романтични герои и с битови реалии, използувана понякога от него и за изразяване на личната му неприязън към нещо или някого. Опитът, който той извлича от народните приказки, съгрят при това от слънцето на романтизма, послужва на Андерсен за пълното освобождаване на неговата фантазия; с негова помощ той си извоюва и език, който го прави способен да говори на децата без вдетиняване.
В „Пинокио“ на Колоди също оживяват пейзажите, оттенъците и колоритът на тосканската народна приказка, но те присъствуват в разказа му като дълбоко разположен субстрат, а в езиковата комбинационна смес те влизат само като първични суровинни съставки. Това прави тестото на приказката доста разносъставно и този факт се проявява в различните тълкувания, които по-късно Пинокио е получавал и получава.
Братя Грим, Андерсен, Колоди като създатели на приказки са изиграли ролята на велики освободители на детската литература от назидателното опекунство, което й е било възлагано още от времето на нейното възникване, тоест откакто се е появило въобще народното образование. (Създателите на „авантюрни разкази“ са вторите по място много ценни съюзници на децата, особено със своите приключенски герои: индианците, пионерите в Америка, следотърсачите, първите колонизатори, пиратите, корсарите и цялата останала сбирщина от подобни юнаци.)
6
Страпарола (1480–1557) — италиански писател, използувал народните приказки за построяване на литературни игри. Автор е на „Приятни вечери“ — сборник от новели, уж разказани по време на един карнавал във Венеция. — Бел.пр.