След което аз се приближавам до черната дъска и сред настъпилата пълна тишина, най-после започнала да излъчва като огнище топлинка и очакване, написвам: „момиченце“, „горичка“, „цветя“, „вълк“, „баба“, „вертолет“. Обръщам се… Новата игра дори не се нуждаеше от обяснения. Най-съобразителните бяха вече пресметнали колко правят две по две и вдигаха ръка. Получи се прекрасна и многогласна история, в която вълкът, докато чука на бабината порта, е забелязан от високо кръжащия вертолет на хората от пътния надзор. „Какво прави той там? Какво му е притрябвало?“ — недоумявали те. Вертолетът стремглаво се заспущал надолу, а вълкът — беж да го няма, но право срещу него — ето ти ловеца…
Би могло да се поспори за идейното съдържание на новата версия, но аз мисля, че в този точно случай не си струва труда. По-ценното тук е друго: че децата се раздвижиха. Сигурен съм, че децата сами ще искат от време на време да им се устройва игра на Червена шапчица с по една нова дума. Ще опознаят удоволствието да изобретяваш.
Експериментът с измислицата е добро дело, когато децата се забавляват с него, дори ако за постигане на целта (тук самото дете е цел) престъпваш правилата на самия експеримент.
18. Приказки „наопаки“
Един от вариантите на играта „объркване при приказките“ се състои в умишленото и по-органично преобръщане на приказната тема.
Червената шапчица е лоша, а вълкът е добър…
Палечко и братята му се наговорили да избягат от къщи и да изоставят горките си родители, но те били предвидливи и продупчили джоба му, след което го напълнили с ориз, който малко по малко се изсипвал по пътя, докато бягали.
Всичко е като в първообраза на приказката, но видян в огледало: това, що е било дясно, е станало ляво…
Пепеляшка е една никаквица, довела до ръба на отчаянието търпеливата си мащеха и отнела кандидата жених на смирено-кротките си доведени сестри…
Снежанка среща вдън гори тилилейски не седемте джуджета, а седем гиганти и става техен талисман във всичките им бандитски набези.
По този начин техниката на „объркването“ предоставя нова насочваща мисъл, проекта за нова рисунка. Резултатът, който ще се получи, ще бъде нещо ново — частично ново или напълно ново в зависимост от това, дали принципът за преобръщане „наопаки“ ще бъде приложен към един или към всички елементи на дадената приказка.
Чрез „преобръщането“ можем също да получим не само пародия на приказката, но и отправна ситуация за разказ, свободен да се разгъне самостоятелно и в други направления.
Едно момче, ученик в четвърти клас — наистина притежаващо ярко изразена творческа жилка, вместо да приложи метода за „преобръщане приказката наопаки“, кривна към областта на същинската история, или, по-точно казано, към историческата легенда. В неговата версия Рем убива Ромул (а не обратното), новооснованият град бива наречен не „Рома“ (Рим), а „Рема“ и жителите му започнали да се наричат древни „ремани“ („ремляни“ вместо римляни). Преименувани по този начин, те не вдъхват вече страх, а събуждат смях. Анибал ги побеждава и става „ремски“ император. И така нататък.
Упражнението си остава без никаква историческа стойност, защото, както се казва, историята не се пише с думичката „ако“. Освен това в разказаната история има повече нещо от Волтер7, отколкото от Борхес8.
Може би най-ценният, макар и непредвиден резултат от тази игра е, че се поставя в смешна светлина методът и самата претенциозна мисъл да се преподава историята на древния Рим на деца от началните класове.
19. Какво се случи после?
— А после? — питат децата, когато разказвачът млъкне.
Дори когато приказката съвсем е привършена, все ще се намери възможен начин за някакво „после“. Действуващите лица са като навити и готови да продължат действието, познаваме поведението им, знаем в какви отношения се намират помежду си. Просто самото въвеждане на нов елемент привежда в действие целия механизъм, нещо, което добре знаят всички, които са писали или измисляли устно „продължения“ на Пинокио.
Група от деца петокласници предварително се условили: „А сега нека направим крачка назад“, и въвели новия елемент на приказното действие право в корема на акулата. В същия ден, когато Пинокио се превърнал в истинско дете, Джепето неочаквано си спомнил, че по време на своето пленничество в утробата на чудовището е видял там скрито съкровище. Пинокио незабавно организирал улова на акулата, което означавало същевременно издирване на съкровището. Но той не е единственият издирвач. Зеленият рибар, станал корсар, силно ламти по съкровището, за което е научил от Котака и Лисицата, които съставят засега целия му съмнителен екипаж. След много приключения и схватки Пинокио излиза победител. Но финалът си има още и „опашка“: уловената акула е балсамирана и препарирана по всичките му там правила и ще бъде показвана на публиката срещу „вход“ от Джепето, който е вече стар, за да работи като дърводелец, но все още може да къса билетите от кочана…
7
Волтер, Франсоа-Мари Аруе (1694–1778) — френски поет, автор на драми, разкази, романи и памфлети. Пръв въвежда в историческото повествование („Векът на Луи XIV“, „Историята на Карл XII“ и др.) смеха, анекдота, комичните обстоятелства на бита, ироничната лична забележка, като запазва все пак обективното и хронологическо излагане на събитията. Обратното е при Борхес. — Бел.пр.
8
Борхес (1899 г.) — аржентински писател с космополитна култура, пишещ стихове, есета и романи на английски и испански език, участник за известно време в литературното движение на „ултраистите“ (смесица от кубизъм, дадаизъм и футуризъм на испанска почва). Отрича сюжета и сантименталността в името на „чистата лирика“. Според него сънят и фантазията са пътища за опознаване на тоталното „аз“ на човека. — Бел.пр.