Друг пример, илюстриращ взаимодействията и относителността между „малко“ и „много“:
„Един господин имаше тридесет автомобила. Хората казваха: о, колко автомобили!… Този господин имаше също тридесет косъма. И хората казваха: Ох, колко малко косми има онзи господин. Завърши с покупката на една перука. И прочее.“
Основно начало за всяка научна дейност е измерването. Съществува една игра за деца, която трябва да е измислена от голям математик: играта на стъпките. Детето, което командува играта, нарежда на своите другарчета веднъж да правят „три лъвски крачки“, друг път — „една мравешка крачка“, „една рачешка крачка“, „три слонски крачки“… Така пространството на играта е непрекъснато и многократно измервано и очертавано според различните фантастични единици за измерване.
Тази игра може да даде повод за много забавни математически упражнения: да се открие „колко обувки е дълъг училищният коридор“, „колко лъжици е висок Карлето“, „колко тирбушона са от масата до печката“… От играта до историята има само една крачка.
Едно дете е измерило в девет часа сутринта сянката на бора, който се намира в двора на училището: „дълга е тридесет обувки“. Второ дете, заинтригувано, слиза в единадесет часа и измерва наново: сянката е дълга „само десет обувки“. Дискусии, спорове. Двете деца отиват заедно да измерят сянката в два часа след обяд и намират трети размер. „Мистерията със сянката на бора“ ми изглежда едно заглавие, подходящо за история, която може да бъде едновременно преживяна и разказана.
„Изпълнителската“ техника, така да се каже, за измисляне на приказки с математическо съдържание не се различава от тази, която илюстрирахме тук и там във връзка с други истории. Ако един герой се нарича „Господин Висок“, той има в името си своята съдба, а в своята природа — своите приключения и своите беди. Достатъчно е да се анализира неговото име, за да се изведат случаите. Той ще представлява измерителна единица за света, една специална гледна точка, която ще има преимущества и несполуки. Той ще гледа от по-високо, отколкото другите, но ще се начупва често на толкова парчета, които трябва търпеливо да се събират отново в едно цяло… Удобен е да се направи от него символ, както всяка друга играчка, всеки друг герой. Би могъл по пътя да загуби своя математически произход и да придобие други значения. И тогава нека оставим фантазията свободна да го следва до краен предел, без да го опримчваме в схемата на волята и разума. За да успеем, историята трябва винаги да бъде поднасяна с достоверност, със сигурността, че упражнението на достоверност ще бъде компенсирано сто на едно, както правилно казва евангелието, когато препоръчва да мислим за царството небесно, тъй като другото идвало от само себе си.
38. Детето, което слуша приказки
За да проникнем в опитността на детето на три или четири години, на което майката чете или разказва приказка, имаме твърде малко сигурни факти, на които да разчитаме, и сме принудени на свой ред да си служим с въображението. Ще сбъркаме обаче, ако търсим нашия изходен пункт в самата приказка и в нейното съдържание. Най-значителните елементи в преживяната от детето ситуация могат даже да не се отнасят пряко до нея.
Преди всичко приказката за детето е идеално средство да задържи при себе си възрастния. Майката е винаги толкова заета, бащата се появява и изчезва в един мистериозен ритъм, извор на повтарящи се безпокойства. Рядко възрастният има време да играе с детето, както това би му харесало, с всеотдайност и пълно участие, без да се разсейва. Но с приказката е различно. Докато тя трае, мама е тук, изцяло за детето — присъствие трайно и успокояващо, източник на протекция и сигурност. Не е казано, че когато поиска след първата втора приказка, то е наистина заинтересувано или изключително заинтересувано от нейните случки. Може би то иска само да продължи колкото се може по-дълго тази приятна ситуация, да продължи да има мама до своето легло или седнала на същото кресло съвсем удобно, за да не й хрумне да избяга твърде бързо…
Докато спокойният поток на приказката тече между двамата, детето може най-после да се наслади на майка си на спокойствие, да наблюдава лицето й с всичките му особености, да разучава очите, устата, кожата… Колкото до слушането, слуша: но си позволява на драго сърце да се разсее от слушането, например, ако познава вече приказката (затова може би самото то е поискало умишлено повторението) и поради това трябва само да контролира за нейното правилно развитие. Междувременно неговото главно занимание ще бъде това проучване на майката или на възрастния, което рядко може да направи в подробности и както би искало.