После започнахме да получаваме дати за това, което можете да нарече по-старите парчета, сещате се, онези който не бяха деца, но и не застаряваха. Бяхме вид специализирано диско. По време на почивките хората идваха да поговорят за някое старо яко парче от много назад, и много често се случваше Уейн да го има в микробуса. Ако са го чували, той го имаше. Всъщност, даже да не бяха чували за него, той пак щеше да го има. Защото можеше да кажеш следното за Уейн, той беше истински колекционер — не му пукаше дали е добро или лошо. Просто трябваше да съществува.
Разбира се, той не смяташе, че нещата стояха така. Би казал, че винаги има нещо уникално за всяка плоча. Може да си мислите, че това е простотия, но ето ви мъж събрал горе-долу всичко от последните четиредесет години и наистина вярваше, че имаше нещо специално за всяка една плоча. Той ги обичаше. Стоеше късно през нощта в стаята си пълна с кафяви пликове и ги слушаше една по една. Песни, които бяха забравени даже от хората, които ги бяха направили. Ще се закълна, че ги обичаше всичките.
Да, добре. Но трябва да го познавате за да разберете какво се случи след това.
Бяхме резервирани за Хелоуин парти. Можеше да познаеш, че е Хелоуин, по това, че всичките малки копеленца тичаха насам-натам по улиците викайки „Пакост или почерпка“ и те заплашваха с ботилки от мляко.
Той беше сортирал много песни тип Чудовищна каша. Изглеждаше много зле, но не се замислих тогава. Все пак, той винаги си изглеждаше зле. Това беше неговия всекидневен вид. Идваше от години наред стоене вкъщи слушане на плочи, а и имаше проблемно сърце, както и астма и така нататъка.
Партито беше на… добре, знаете всичко това. Хелоуин парти за набиране на пари за църковната зала. Уейн каза, че е било голяма смешка, но не каза защо. Предполагам, че е било нещо умно. Той винаги беше по такива неща, знаете, да знае малки детайли, за които никой друг даже не подозираше, това често му се връщаше тъпкано в училище, освен когато аз бях наблизо. Беше от онези кльощавите момчета, коите придържаха очилата си с лекопласт. Не мисля, че съм го виждал да повдига пръст на които и да е, освен един път когато Грибо Грийвс счупи плоча, която Уейн беше донесъл на някакво училищно диско и бяха нужни четирима за да го изтеглим и да измъкнем металната тръба от пръстите му и имаше полиция и линейка и всичко.
Както и да е.
Оставих Уейн да оправи всичко, което беше голяма грешка, но той искаше да го направи, и отидох да седна на онова, което те наричаха бар, тоест няколко натрупани една до друга маси с парцали върху тях.
Не, не пих нищо. Е, може би една чашка от пунша, и това беше само плодов сок. Е, добре де, две чаши. Но знам какво чух и съм абсолютно сигурен какво видях. Поне така мисля.
Има всякакви стари хора по такива партита. Има организатор, няколко хора от съвета, няколко момчета от селото, които са се довлекли, защото нямаше нищо друго по телевизията освен снукър. Всеки носеше маска, но не се беше потрудил с другите дрехи, затова изглеждаше сякаш Франкенщайн и Компанията му бяха отишли да пазаруват във „Маркс и Спаркс“. Имаше плакати на Скаутите по стената и онези особени видове радиатори за зали, които всмукваха топлината. Миришеше на обувки за тенис. За капак на всичко имаше малка въртяща се огледална топка на тавана. Половината малки стъкълца бяха изпопадали.
Добре де, може би три чаши. Но имаше парчета ябълка в него. Нищо сериозно няма парченца ябълка в него.
Уейн започна с няколко горещи парчета за да ги отприщи. Говоря метафорично, разбира се. Нищо от онези щури неща, това което можеше да се чуе беше за хора, които не бяха толкова млади, колкото преди.
Вече споменах, че Уейн не е направен за бизнеса, и тази вечер… последната вечер — той беше по-зле от нормално. Мрънкаше непрестанно и гледаше танцьорите постоянно. Той обърка плочите, даже одраска една. Без да иска, разбира се — едиствения път, когато съм виждал Уейн наистина ядосан, освен случая със Гребо, беше когато имаше замесена одраскана музика.
Щеше да бъде много неучтиво да се намеся, затова при първата почивка отидох до него, и да ти кажа, той се потеше толкова, че капеше по миксера.
— От онзи на денсинга е, — каза той — оня със пламъците.
— Метуселах? — казах насмях.