— Вие бихте ли си направили някога пластична операция? — попита Крис, опитвайки се да се освободи от уплахата, стаена в гърдите ѝ и да се включи в разговора.
— Никога — отговори Сюзан и решително затвори списанието.
— Никога не казвай „никога“ — каза ѝ Вики и си наля още една чаша червено вино.
— А аз ще си оправя нещата. — Барбара потупа обилния си бюст, скрит под бледосинята ѝ копринена блуза. — В мига, в който тези бебчета увиснат, ще си взема друг чифт. При първия знак за бръчки и отивам на операционната маса. И никакви глупости от рода на „направете ме да изглеждам по-свежа“. Искам да съм тъй гладка, като че ли ме е брулил вятъра.
Жените се засмяха.
— Ти си луда — каза ѝ Крис. — Защо ти е притрябвало да пипаш това красиво лице?
— Не можем ли да остаряваме и пак да сме грациозни? — попита Сюзан.
— О, моля те — възрази Барбара. — Какво грациозно има в това да остаряваш?
— Ето защо всички трябваше да се ожените за по-стари мъже — отбеляза Вики. — Така винаги си оставате по-младите.
— Да де, ама не се ли минаваш така? — попита Барбара и повдигна едната си внимателно почистена вежда.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ти може и да оставаш млада — Барбара намигна, — но дали те остават твърди?
От гърлото на Крис излезе хриплив писък, а бузите ѝ от оранжеви станаха червени. Тя скочи от масата, забързано пусна обелките в кошчето под мивката, а морковите в голямата дървена салатиера на белия теракотен плот.
— Крис, домъкни си задника обратно — нареди ѝ Вики, — темата, която обсъждаме, е много важна.
— Не мисля, че е редно да говорим за такива неща — проговори Крис, опитвайки се да не вижда щръкналия пенис на Тони да танцува пред очите ѝ, да не го чувства как се удря във вътрешността на устата ѝ.
— Винаги говорим за такива неща — възрази Вики.
— Зная, но… — Крис хвърли поглед към всекидневната. — Нали знаете поговорката за малките играчи с големите уши?
— Тъкмо за големите играчи е приказката — ухили се Вики. — Освен това, аз бях предизвикана. Знаете, че не бягам от предизвикателствата.
— Значи, в това отношение няма проблеми? — Барбара продължи умишлено да подкача Вики. — Искам да кажа, Джереми сега е… на колко, шейсет?
— На петдесет и седем — поправи я Вики.
— И?
— И в това отношение всичко е съвсем наред, много благодаря. — Вики отпи голяма глътка вино. — Пък и играчът Джереми не е единственият на игрището.
— Какво! — в един глас ахнаха останалите жени.
— О, боже! — възкликна Барбара. — Какво говориш?
— Ей, може ли малко да намалите тона? — провикна се отдолу Тони.
— Имате ли нужда от помощ там горе, скъпа? — разнесе се гласът на Джереми.
— Справяме се чудесно, скъпи — отвърна му Вики.
— Какво по-точно правиш? — попита Сюзан.
Вики се усмихна:
— Е, всички знаем, че разнообразието е солта на живота.
Крис бързо се върна на мястото си край кръглата дървена маса.
— Връзка ли имаш?
— Не бъдете толкова шокирани. То не значи нищо.
— Как може да не значи нищо? — попита Сюзан.
— Това е само секс — обясни им Вики, сякаш бе очевидно. — Да не искате да ми кажете, че никога не сте имали странични връзки?
— Точно това казвам — отговори Сюзан.
— Никога не казвай „никога“ — отново ѝ напомни Вики.
— А ако Джереми разбере?
— Няма.
— Как можеш да си толкова сигурна?
— Защото никога преди не е разбирал.
— О, боже мой!
— Не ти вярвам.
— Какво става там? — провикна се Тони.
— Ти си крила от нас — кафявите очи на Барбара се свиха обвиняващо.
— Всичко с времето си — заяви Вики.
— Мамо! — едно от децата викна от детската.
— Да — едновременно отговориха четирите жени.
— Главата на Уитни е твърде голяма. Пречи ми.
Сюзан въздъхна.
— Главата на сестра ѝ била твърде голяма — повтори тя и срещна разбиращи кимания. — Дай ѝ целувка, Ариел — провикна се тя в отговор. — Ще се свие.
— Като говорим за целуване на глави… — подметна Вики.
— Ужасна си — каза през смях Барбара, а Крис наведе поглед към скута си. — Виж, притесни нашата домакиня.
— Наистина ли? Обожавам това. Крис, притеснявам ли те?
— Може би трябва да говорим за нещо друго — отново предложи Крис.
— Какво например?
— Не зная. Политика, литература. Някой да е чел интересна книга напоследък? — Крис погледна към Сюзан. Тя винаги четеше нещо.