— През Коледните празници прочетох последната книга на Джон Ървинг.
— Добра ли е?
— Хареса ми.
— Досадно! — произнесе се Вики с престорена прозявка. — Хайде, момичета. Сега не е време за интелектуални дискусии. Да се върнем на добрите теми. — Тя посочи едно от заглавията на корицата на „Космополитен“. „Умножете оргазмите си“, думите сякаш крещяха. — И така, кой тук, освен мен, разбира се, получава по няколко оргазма?
— Не мога да повярвам — каза Барбара. — Никога не се предаваш.
— Ти получаваш по няколко оргазма? — Крис се чу да пита.
— Понякога — сви рамене Вики. — А ти не ли?
Крис вдигна чашата с вино до устните си и отпи голяма глътка. Какво, по дяволите, помисли си. Вече пазеше достатъчно тайни.
— Аз никога не съм имала оргазъм.
— Искаш да кажеш, че никога не си получавала по няколко оргазма — поправи я Вики.
— Искам да кажа, че изобщо никога не съм получавала оргазъм.
— Не може да го казваш сериозно.
— Аз също не съм — след кратка пауза шепнешком призна и Барбара.
— Я стига бе — отсече Вики. — Мислех си, че от Рон се очаква да е невероятен в леглото.
— Той е. — Барбара се втурна да защитава съпруга си. — Не е негова вината, че аз не получавам оргазъм.
— А чия е тогава? — простичко попита Вики. — После премести проницателния си поглед на Сюзан. — А ти?
— Време е да видим децата. — Сюзан бързо скочи от стола и изчезна в детската. — Как я карате всички тук? — Крис я чу да се обръща към разнообразната група.
— Главата на Уитни все още е твърде голяма — шумно протестира Ариел.
— Което отново ни връща към оралния секс — отбеляза Вики и се обърна към Барбара и Крис.
— Какво? Уау! Как така се върнахме на това?
— Това е най-сигурният начин да получиш оргазъм. Повярвайте ми, по което и да е време упоритият език е по-добър от един корав шип. На съпрузите ви им харесва, не е ли така?
Крис и Барбара си размениха потайни погледи.
— Рон предпочита най-вече да е от страната на получателя — призна Барбара, а Крис се загледа в пода. Истината беше, че Тони категорично отказваше сам той да прави орален секс.
— Кой беше казал, че е благословия да даваш, не да вземаш? — попита Вики.
— Не и Рон — отговори Барбара.
— Мисля, че беше Исус — обади се Крис.
— Все още ли говорите за секс, момичета? — Сюзан се върна в стаята.
— Изглежда, че дори и Исус е говорил за това — каза Вики.
— Някой ден ще гориш в ада. Знаеш това, нали? — засмя се Барбара.
— Всички ще горим там — съгласи се Крис, мислейки, че това вероятно беше истина.
— Гори ли нещо? — Тони надникна в кухнята, целуна Крис по челото и се отправи към хладилника.
— Свърши ли играта? — Крис гледаше как мъжът ѝ грабна няколко леденостудени бири от фризера.
— Шегуваш ли се? Едва започваме битката.
— Кой води?
Тони намигна:
— Добрите.
— Това не е ли шикалкавене? — попита Вики.
— Внимавай кого наричаш шикалка — игриво я предупреди Тони. — Между другото, за какво толкова си приказвате тук, момичета?
— За политика — с безизразно лице отвърна Барбара.
— Литература — каза Сюзан.
— Е, това със сигурност обяснява всичкото кискане и дюдюкане — заключи Тони на излизане от кухнята.
Жените се засмяха и го проследиха с поглед.
— Пак ли ще ми кажеш, че този секси мъж не обича да си дава езика? — попита Вики. — Мисля, че това би могло да бъде основание за развод. И като стана дума за това, имам един виц — продължи почти на един дъх. — Защо разводите са толкова скъпи?
— Защо? — очаквателно попитаха жените.
— Защото си струват.
Дълго след като жените си тръгнаха, Крис все още чуваше смеха им. Тя затвори очи, за да съхрани звука.
— Крис — повика я от горния етаж Тони. — Няма ли да си лягаш?
— Само да свърша със съдовете — провикна се в отговор тя, махна последните бирени чаши от миялната машина и ги сложи на местата им по рафтовете.
Движеше се бавно, наслаждавайки се на усещането от топлото стъкло в ръцете си, очарована от нежната извивка на дългите тънки чаши. Добро парти беше, помисли си тя. Всеки бе донесъл по нещо за вечерята: Барбара — патладжанов сос, Сюзан — нейните прочути двойно препечени картофи, Вики — впечатляващ шоколадов мус, макар и да призна, че го е приготвила домашната ѝ помощница. И всички превъзнасяха новата рецепта на Крис за сочните ребърца. Точното количество чесън, поднесен достатъчно леко. Нито едно парченце не остана, даде си сметка тя, въпреки че салатите можеха да стигнат до пролетта.