— Това дъщерята на Крис ли беше? — попита Трейси.
— Полицията току-що е арестувала Тони. — Сюзан разсеяно се почуди защо не изпитва облекчение.
— Това е добре. Надявам се да гори в ада. Никога няма да забравя как ме погледна. Мислех, че при всички случаи ще ме убие.
— Какво? — Трейси не бе споменавала за това.
— Погледна ме и направи няколко крачки към мен.
Направил е няколко крачки към нея?
— Каза ли нещо?
— Не. Просто гледаше с онова забавно изражение, сякаш се чуди дали да ме убие, или не.
— Как можеш да знаеш какво изражение е имал на лицето си?
— Какво имаш предвид?
— Ти каза на полицията, че е носил маска.
— Точно така. Ски маска. Черна.
— Тогава как можеш да знаеш какво изражение е имал на лицето си? — отново попита Сюзан.
Трейси вдигна рамене.
— Можех да го видя в очите му.
Сюзан кимна. Реши, че е напълно възможно Трейси да е забелязала убийственото намерение в очите на Тони. А дори и да не беше, могла е да си го представи.
— Какво стана тогава?
— Той просто се обърна и хукна надолу по стълбите.
— И ти си сигурна, че е бил Тони? Защото Монтана твърди, че си е бил вкъщи цяла нощ.
— Е, естествено, че ще каже така.
— Но ти си сигурна, че е бил той — по-скоро заяви, отколкото запита Сюзан.
Трейси сви рамене.
— Колко беше висок мъжът, когото си видяла?
— Не зная. Среден на ръст, предполагам.
— Тони е доста нисък.
— Беше приведен.
— Защо?
— Какво искаш да кажеш?
— Защо е бил приведен?
— Не зная. Тичаше.
— Но ти каза, че е спрял и те е погледнал, а после е направил няколко крачки към теб. И тогава ли беше приведен?
— Не зная. Защо ме разпитваш? Бях уплашена. Не помня. — В очите на Трейси се появиха сълзи, сякаш някой ѝ бе зашлевил шамар.
— Съжалявам — бързо се извини Сюзан, грабна една салфетка от плота и нежно попи сълзите на Трейси. — Не исках да те разстройвам. Просто се опитвам за себе си да разбера какво се е случило снощи. Не искам Тони да бъде освободен заради… — Заради несъответствия в разказа ти, готвеше се да каже.
— Няма да го пуснат — с неочаквана сигурност заяви Трейси. — Тя ще дойде ли?
— Кой?
— Монтана. Ще дойде ли?
— Не.
— Много лошо. Отдавна не съм я виждала.
Сюзан кимна, почти се боеше да говори. Беше свикнала тийнейджърите да скачат от тема на тема, но никога не ѝ се бе случвало точно такова нещо. Може би шокът от жестоката смърт на майка ѝ бе разхлабил някои от връзките в главата на Трейси. Очевидно, не мислеше ясно. Може би Сюзан очакваше прекалено много от момичето.
Само дето какво толкова очакваше в края на краищата?
Най-малкото, очакваше Трейси да е толкова завладяна от мъката си, че да не може да стане от леглото. Вместо това, след няколкочасов сън, тя бе изкъпана, преоблечена и ненаситно гладна. Почти не плачеше. Всъщност, по-скоро изглеждаше, сякаш трябваше да ѝ напомнят да плаче. А дори и тогава очите ѝ пресъхваха с тревожна бързина. Сякаш не присъстваше напълно, помисли си Сюзан и се почуди дали винаги е била такава. Ариел и Уитни определено мислеха така. Защо тя никога преди не го бе забелязвала?
— Мисля вече да се кача горе, ако това е добре — каза Трейси.
— Разбира се. — Сигурно има нужда да се пъхне в леглото, помисли Сюзан. Едва сега започва да осъзнава какво се е случило. Едва сега я връхлита.
— Може ли да гледам телевизия?
— Какво? О! Разбира се.
Трейси любезно върна подноса със сандвичи в хладилника, постави празната си чаша в мивката и без да бърза излезе от кухнята. Секунди по-късно Сюзан чу стъпките ѝ по стълбите. Тя се пресегна за телефона.
— Вики — започна веднага, щом чу гласа на приятелката си. — Можеш ли да дойдеш тук? Мисля, че може би имаме проблем.
28.
Бе почти шест часа вечерта, когато Вики пристигна в къщата на Сюзан. Тя забеляза с известно смайване, че Сюзан е все още със същите дрехи, с които беше у Барбара и че по бялата ѝ тениска има бледокафеникави петна като от засъхнала кръв.
— Съжалявам, не можах да се измъкна по-рано — извини се Вики, прие предложението на Сюзан за чаша кафе, отпусна се в един от кухненските столове и се огледа. — Смешно е как винаги накрая се озоваваме в кухнята, не мислиш ли?
— Можем да отидем във всекидневната…
— Не. Тук ми харесва. Къде е Трейси?