— Би ли могла да спреш да повтаряш това? — попита Вики и веднага се извини. — Съжалявам. Предполагам, че нервите ми са малко опънати.
— Няма нищо. Разбирам.
Отгоре се разнесе нов смях.
— Може би ще успееш да обясниш това — каза Вики.
Сюзан поклати глава, пое дълбоко въздух и вдигна брадичка към тавана.
— Трейси! — извика тя. — Трейси, можеш ли да слезеш за малко?
Стъпки. Звук от изключване на телевизора. Още стъпки.
— Къде е Оуен? — попита Вики, внезапно осъзнала отсъствието му.
— Трейси помоли за китайска храна на вечеря — отговори Сюзан и сега неверието в гласа ѝ звучеше силно като камбана. — Оуен отиде да купи. Взе момичетата със себе си.
— Пристигна ли храната? — попита Трейси, отваряйки кухненската врата. Изражението ѝ на щастливо очакване изчезна, щом видя Вики. — О, здравейте, госпожо Латимър. Как сте?
При други обстоятелства това би могло да мине за нормален въпрос, помисли си Вики, изучавайки невъзмутимото лице на момичето.
— Добре съм, Трейси. А ти как се справяш?
— Добре… Е, нали знаете.
— Не. Не зная. Кажи ми.
— Не разбирам.
— Седни, Трейси. — Вики издърпа стола до Сюзан, гледа докато Трейси се настаняваше на него.
— Всичко наред ли е? — попита Трейси.
Странен въпрос, помисли си Вики и по погледа на Сюзан разбра, че и тя си мисли същото.
— Ами, всъщност не — каза тя и зае третото място до масата. — Полицията разпитва Тони цял следобед и после го освободи.
— Освободили са го? — невярващо повтори Трейси. — Защо?
— Изглежда, че нямат достатъчно улики, за да го задържат.
— Но това е смешно. Всички знаят, че Тони го е направил.
— Така ли? — попита Вики. — Откъде?
— Какво имате пред вид?
— Разкажи ми за снощи — предложи Вики.
— Вече ви разказах за снощи.
— Разкажи ми пак.
— Не искам. — Трейси се размърда неудобно на стола си. — Не искам отново да минавам през това. — В ъгълчетата на очите ѝ се появиха сълзи, но Вики забеляза, че нито една не се търкулна по бузите ѝ.
— Знаем, че ти е трудно, миличка — нежно каза Сюзан. — Но ти сигурно разбираш, че ако не бе толкова важно, Вики не би те питала.
— Просто още веднъж си припомни нещата заедно с мен — убеждаваше я Вики. — Спяла си, когато си чула някакъв шум.
— Чух шум — повтори Трейси.
— Какъв шум?
— Не зная. Силен. Блъскане.
— Какво блъскане?
— Не зная.
— Блъскане по пода, по леглото или по стената?
— Не зная.
— Защото нито по пода, нито по стените имаше следи.
— Може би беше по-скоро шум от боричкане — каза Трейси, озъртайки се към двете жени.
— Шум от боричкане, достатъчно силен да те събуди?
— Да.
— Но преди ти каза, че е бил шум от блъскане. Има голяма разлика между шум от блъскане и шум от боричкане.
— Не зная какъв звук е бил. Зная само, че ме събуди.
— После какво?
— Чух майка ми да пищи.
— Първо си чула блъскането, после майка ти да пищи?
— Да.
— После какво?
— Имаше още шумове. Повиках майка ми, но тя не ми отговори.
— Продължавай.
— Бях уплашена. Видях някакъв мъж с черна ски маска. Взираше се в мен, сякаш щеше да ме убие. Не можех да помръдна.
— В леглото си ли беше?
— Да.
— На полицията каза, че си била в коридора.
— Какво?
— Тази сутрин. Каза на полицията, че си отишла в коридора. Тогава си видяла мъжа.
— Точно така.
— Току-що каза, че си си била в леглото.
— Обърквате ме.
— Кога видя мъжа, Трейси?
— В коридора.
— Сигурна ли си?
— Да. Сега си спомням. Чух шумовете. Чух майка ми да пищи. Станах от леглото. Отидох в коридора.
— И тогава си видяла мъжа с черната ски маска?
— Да. Той ме погледна така, сякаш искаше да ме убие, после се обърна и побягна по стълбите.
— И навън през входната врата?
— Предполагам.
— Как е влязъл в къщата, Трейси?
— Какво? Не зная. Разбил е вратата, предполагам.
— Нямаше следи от нахлуване с взлом.
— Може да съм оставила входната врата незаключена. — Очите на Трейси нервно се въртяха насам-натам. — Понякога забравям да я заключа.
Вики се опита да прикрие нарастващото си отвращение. Невинните хора никога не се оправдаваха. Само виновните поднасят неочаквани обяснения.
— Той носеше ли някакво оръжие?
— Не зная. Беше тъмно. Не можах да видя.
— Но е било достатъчно светло да видиш очите му.
— Не видях оръжие. — Отново се появиха сълзи.
— Трейси, не мога да ти помогна, ако не зная какво се е случило.