И те не бяха единствените.
Сюзан, Крис, дори и Джереми, се бяха усъмнили дали е разумно да поема случая.
— Ами ако е виновна? — почти едновременно бяха попитали Сюзан и Крис.
— А ако не е? — бе възразила тя.
— Ако загубиш? — бе попитал Джереми.
— Какво значение има? — отговори Вики, съзнавайки, че в крайна сметка публиката щеше да запомни името ѝ, а не дали е спечелила, или не.
Освен това, тя нямаше намерение да губи.
Вики влезе в асансьора, забила твърд поглед в кафявите си спортни обувки, докато няколко тела невнимателно се отъркаха в светлата кожа на сакото ѝ.
— Седми етаж, моля — каза тя, на никого конкретно, с крайчеца на окото си погледна дали ще натиснат съответния бутон и не вдигна очи, докато не чу вратите да се затварят. Лек тласък и асансьорът започна болезнено бавното си изкачване.
Почти веднага той отново спря. Вики погледна таблото над вратите. Втори етаж, за бога. Една едра жена бавно тръгна да излиза, явно не бързаше да стигне там, накъдето се бе запътила. Щеше ли да умре, ако се бе изкачила по стълбите, зачуди се Вики. Тя протегна ръка да натисне бутона за затваряне на вратите и нетърпеливо потропа с крак, когато вратата не реагира достатъчно бързо.
— Голяма дата? — попита изотзад един познат глас.
Нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой е.
— Майкъл — каза тя и бавно се завъртя, по-скоро за да установи кой друг бе в асансьора, отколкото от нетърпение да види помощник щатския прокурор и неин бивш любовник. В дъното стоеше жена в дънки и отпуснат жълт пуловер, вглъбена във вестника си и безразлична към двамата юристи. — Как си?
— Чудесно — каза той.
Действително, той изглеждаше страхотно. Вики забеляза, че косата му е вчесана различно от последния път, когато бе в такава близост до него. Тя подуши познатия му афтършейв, и почувства нежелано потръпване между краката си. Да, наистина, Майкъл Роуз изглеждаше доста елегантен в тъмносиния си раиран костюм, бледосиня риза и яркочервена вратовръзка. Всичко в него издаваше успешния обвинител, помисли си тя, борейки се с импулсивното желание да прекара ръка по предницата на панталона му в името на доброто старо време. Вики отхвърли нежеланата мисъл от главата си. Тя нямаше интерес отново да изминава този път, още повече че скоро щеше да се наслади на голяма част от Майкъл Роуз в съда.
— Разбрах, че списание „Тайм“ подготвят водеща статия за теб — саркастично вметна той.
— Засега не — отговори Вики с усмивка. Всъщност, тя още обмисляше предложението на „Венити Феър“ за интервю с оглед на статия, която те подготвяха по случая, както и молба за снимка на нея и младата ѝ клиентка. Една голяма правна фирма от Ню Йорк бе направила любезни проучвания, дали може да изпрати свой представител в Синсинати, който да се срещне с нея на обяд, когато тя намери свободно време. А друг, холивудски агент, си бе предложил услугите и опита, в случай че Вики реши да размаха криле и да отлети на запад.
Колко ли време оставаше, преди списание „Пийпъл“ да я впише в списъка на „Петдесетте най-красиви хора“? Колко ли време, преди „Тайм“ наистина да я отпечата на корицата? Дори и да загуби този случай, Вики знаеше, че вече е спечелила.
Асансьорът спря на четвъртия етаж и жената, която си четеше вестника, го затвори и излезе.
— При клиентката си ли отиваш? — попита Майкъл, когато вратите бавно се затвориха отново.
Вики погледна към таблото и видя, че Майкъл също отива на седмия етаж.
— А ти?
— Една сладка млада дама, наела човек да убие новата приятелка на бившия си приятел, казва, че е готова на споразумение.
— Предполагам, че наемният убиец е бил ченге под прикритие?
— Не са ли всички такива?
Вики си помисли, че за момичето е по-добре да рискува и да отиде в съда. Майкъл Роуз, макар и свестен прокурор, бе така лишен от въображение в съда, както и в леглото. Един добър адвокат би могъл да го оплете в мрежите си. А тя бе много добър адвокат, помисли си Вики, и разтегли в усмивка тясното си лице.
— Може би и от твоя страна би било умно да пледираш за доброволно признание, адвокат — подхвърли Майкъл.
Вики повдигна едната си вежда. Да иска доброволно признание в най-големия случай от своята кариера? Луд ли беше?
— Какво предлагаш?
— Пълни самопризнания. Излежава максимална присъда.