Трейси отметна къдрицата от челото си.
— За майка ми. Сещате се.
— Не се сещам.
— Ами, я да видим. Каква е била връзката ни, ако сме били близки, какво съм изпитвала по отношение на годежа ѝ, такива неща.
— Ти какво ѝ каза?
— Истината. Както ми казахте. Че сме имали чудесни взаимоотношения, че сме били много близки, че съм харесвала Хауърд.
— Какво друго те пита?
— Не ми се говори за това.
— Трейси, времето ни изтича. Отиваме на съд през януари. Не мога да ти помогна, ако не искаш да говориш.
Трейси протегна крака пред себе си и погледна към тавана.
— Разпитва ме за нощта, в която почина майка ми.
— Ти какво ѝ каза? — попита Вики.
— Знаете какво. — Трейси скръсти ръце на гърдите си, устните ѝ се нацупиха.
— Не зная — настоя Вики, без да си дава труд да прикрива нарастващото си раздразнение. Колко пъти още трябваше да повтарят едно и също. — Казала си ѝ, че някакъв маскиран е нахлул и е убил майка ти?
— Да.
— Тогава защо няма никакви улики, че такъв човек съществува?
— Не зная.
— Нека ти обясня срещу какво сме изправени. — Не беше ли обяснявала това вече сто пъти? — Дори ако оставим настрана липсата на каквито и да е следи от насилствено нахлуване, липсата на кръв където и да било другаде, освен в спалнята и навсякъде по теб, остава незначителният факт, че полицията откри оръжието на престъплението, скрито в твоя гардероб, покрито с твоите отпечатъци, а също и липсващият диамантен пръстен на майка ти, който полицията откри в твоята кутия за бижута…
— Зная всичко това.
— Как се е озовало оръжието на престъплението в твоя гардероб?
— Не зная — настоя Трейси. — Може той да го е сложил там.
— Кой? Самотният воин?
Отговорът на Трейси бе нервен кикот.
— Кога го е сложил там?
— Не съм сигурна.
— Ти каза, че той не е влизал в стаята ти, че си се сблъскала с него в коридора.
— В такъв случай, трябва да е влязъл по-късно, когато бях при майка ми.
— Но ти каза, че той изтичал по стълбите и излязъл през вратата.
Трейси скочи на крака и започна да крачи напред-назад.
— Не зная какво е направил. Объркана съм. Вие толкова ме обърквате, че не мога да си спомня какво се случи.
— Това не върши работа.
— Защо не?
— Защо не! — с удивление повтори Вики. — Защото не можеш все да си променяш историята. Не можеш да твърдиш едно, после друго. Областният прокурор ще обръща внимание и на най-малкото несъответствие. Майкъл Роуз може и да не е най-добрият прокурор в света, но не му се и налага. Той разполага с цял куп показания на експерти; има възможност; има и мотив.
— Мотив? Какъв мотив?
— Ще каже, че си ревнувала майка си от връзката ѝ с Хауърд Кърбъл.
— Това не е вярно. Аз харесвам Хауърд.
— Че си свикнала майка ти да е само твоя.
— Е, и?
— Че си убила майка си в пристъп на ревност.
— Аз не я убих в пристъп на ревност!
— А защо я уби?
— Защото така! — изкрещя Трейси и ахна, сякаш се опитваше да си върне думите обратно. Тя остана безмълвна, втренчена в стената.
Вики затаи дъх, цялото ѝ тяло се тресеше. Боже мой, нима Трейси действително призна, че е убила майка си? Това ли се канеше да признае? Вики почувства как мускулите ѝ се превръщат на желе. Тя се хвана за масата, за да не падне от стола си.
— Защото така — повтори Трейси, в очите ѝ се появиха сълзи и се търкулнаха по бузите ѝ.
— Кажи ми какво се случи онази нощ, Трейси.
Трейси поклати глава.
— Не мога.
— Моля те. — Вики бавно се изправи на крака, с треперещи колене се приближи до Трейси, която започна да обикаля наоколо във все по-нервни малки кръгове. Вики протегна ръце и обгърна Трейси в мига, в който от гърлото ѝ се откъсна отчаян вопъл.
— Не мога да ви кажа. Не мога. Моля ви, не ме карайте. Не мога. Не мога.
Вики отведе Трейси до стола ѝ, сложи я да седне и коленичи пред нея на нестабилните си колене. В този момент вратата се отвори и една мускулеста надзирателка, с изненадващо женствена физиономия, надникна вътре.
— Всичко наред ли е тук? — попита тя.
— Да, благодаря ви — каза Вики на жената, макар в действителност отговорът да беше „не, нищо не е наред“. Нищо вече нямаше да бъде наред. И щеше да стане много по-лошо. Сигурна бе в това.
Надзирателката кимна и излезе, като затвори вратата след себе си.
— Кажи ми какво се случи, Трейси.
— Ще ме намразите.
— Няма да те намразя.
— Нямах намерение да го направя.