— По никакъв начин не бих искала да съм тийнейджърка отново — бе обявила веднъж Сюзан, а Вики и Крис кимнаха в съгласие.
А аз бих дала всичко да съм тийнейджърка отново, помисли си Барбара и сега, както тогава. Да съм най-красивото момиче в Синсинати, с рози в ръцете и целият град да е в краката ми. Усети как сълзи попарват очите ѝ и бързо набра номера на Крис. Помисли, че за Крис е твърде нетипично да не се обади, ако ще закъснее.
— Ало? — Мъжки глас отговори на третото позвъняване.
— Тони? — Какво правеше той вкъщи посред бял ден? Не беше ли започнал нова работа едва миналия месец? — Барбара е — добави, понеже не можа да се сети за нищо друго. — Търся Крис. Трябваше да се срещнем за обяд.
— Боя се, че Крис няма да може да дойде. Не се чувства много добре.
— Така ли? Беше съвсем добре, когато говорих с нея тази сутрин.
— Да, хм, какво да ти кажа? Точно сега вече не се чувства толкова добре. Обади ми се на работата и ме помоли да се върна вкъщи.
— Повикахте ли лекар?
— Преди две секунди. Каза, че имало някакъв гаден грип.
— Наистина ли? Не съм чула.
— Виж, Барбара, трябва да си размърдам задника. Ще накарам Крис да ти се обади веднага щом е в състояние да си вдигне главата от тоалетната, става ли?
— Разбира се — каза Барбара на сигнала свободно в слушалката. Тя натисна копчето, но се направи, че още слуша, в случай че някой я наблюдаваше и се опита да се отърси от неприятната представа как най-добрата ѝ приятелка е с глава, завряна в тоалетната чиния. — Доста неочаквано — произнесе, с мисълта, че през последните няколко дни Крис бе по-тиха от обикновено. Може би ѝ имаше нещо. Възможно ли бе да е бременна? Крис бе споделяла, че Тони настоява за повече деца, но бе казала също, че все още е на противозачатъчни.
Барбара шляпна слушалката в отворената си длан и реши, че по-късно ще намине към Крис да разбере какво точно става. По-спешният въпрос бе какво да прави в този момент. Не беше удобно просто да си тръгне, не и след като бе резервирала четири места на една от най-добрите маси в едно от най-известните заведения в града в продължение на цял час. Нито пък ѝ се искаше да обядва сама, въпреки умопомрачителните равиоли. Имаше ли някой друг, на който да може да се обади? Свекърва ѝ? Тя винаги се оплакваше, че Барбара не прекарва достатъчно време с нея. Не, тази жена би прекарала целия обяд, кудкудякайки за другата си снаха, върховно надарената и слаба Шийла, машината за производство на бебета. Четири деца, а все още тежеше толкова, колкото и на сватбата си. И не стига това, ами тя просто доставяше тези деца без всякакъв проблем. Като кокошка, която снася яйца, винаги се изкушаваше да каже Барбара, но никога не събра достатъчно смелост. Да, моля ви се, Супер Шийлата не само се оправяше с къща и четири деца под осемгодишна възраст, но и извън дома си успешно ръководеше служба за организиране на партита и вече работеше по бебе номер пет, докато Барбара не бе успяла да произведе нито едно братче или сестриче на почти седемгодишната Трейси, въпреки че в добре лакираните си ръце имаше предостатъчно време. Най-малкото, което можеше да направи, бе да си намери работа, подчертаваше от време на време свекърва ѝ, но Барбара не искаше никаква работа, заради която не би могла да си е вкъщи за Трейси, когато се върне от училище. Освен това, Рон не възразяваше срещу това, тя да си стои вкъщи или пък да имат само едно дете. Не че не се опитваха да имат още деца. Просто още не беше се получило. Но имаше време. Тя все още бе млада. Намираше се в добра форма, въпреки че бе качила няколко излишни килограма. На трийсет и шест човек определено не бе толкова стар, че да не може да роди друго дете.
Барбара отново се погледна в огледалото и реши, че е твърде бледа. Моментално си пипна челото. Може би се разболяваше от онова, което бе повалило Крис. Или по-скоро, ружът, който напоследък използваше, не бе точният нюанс. Вероятно се нуждаеше от нещо с по-голяма дълбочина. Може би сега ще направи тъкмо това, помисли си тя, върна слушалката на мястото ѝ и се усмихна на барманката, без да си движи устните, показвайки ѝ как трябва да го прави и тя, но нехайната млада жена пропусна да забележи и вече бе заета да си бъбри с друг клиент. Защо ставаше така, че хората винаги ѝ затваряха телефона, преди да е свършила да говори или пък си тръгваха, докато тя продължаваше да стои? Барбара все още бе поразително красива жена и умееше да се представи добре. Какво имаше около нея, което пропускаше да забележи?