— Не разбирам за какво говориш.
— Наистина ли?
— Това не се отнася за мен — изстреля в отговор Вики с глас, който предупреждаваше Сюзан, че навлиза в опасна територия.
— Именно — възрази Сюзан, не допускайки да я сплашват. — Виж — продължи тя, — Барбара е била дълбоко заспала. Дори ако приемаш абсурдните твърдения на Трейси, които аз не приемам нито за миг, как би могла изобщо да твърдиш, че по времето, когато е убивала майка си, Трейси се е страхувала за живота си? Каква заплаха би могла да представлява Барбара, щом е спяла?
Вики издиша затаения в гърдите ѝ въздух, радостна, че са се върнали на по-удобен терен.
— Трейси е била убедена, че щом майка ѝ се събуди, насилието над нея ще продължи.
— И какво? Не е можела да избяга? Не е можела да каже на баща си? Убийството е било единствената ѝ възможност?
— Тя твърди, че насилието е продължавало, откакто е била малко момиче и че никой не е направил нищо, за да ѝ помогне през цялото време.
— Това са глупости и ти го знаеш.
— Така ли? Ти знаеш ли го?
— Какво!
— Как можеш да си толкова сигурна, че Барбара никога не е посягала на Трейси?
Сюзан поклати глава.
— Това е абсурдно.
— Факт е, че не можеш да си сигурна. Никой от нас не може да е сигурен, независимо колко добри приятелки бяхме.
— Аз съм сигурна — упорито подчерта Сюзан.
Сюзан винаги ли беше толкова дяволски уверена за всичко?
— Би ли характеризирала Барбара като добра майка? — внезапно попита Вики.
— Разбира се.
— Ангажирана с дъщеря си майка?
— Да.
— Не би ли описала връзката ѝ с Трейси като малко прекалено ангажирана и натрапчива?
— Не, не мога и не бих я описала така.
— Помисли върху това за минута — предложи ѝ Вики.
— Ти помисли. Само защото ти самата си израсла без майка…
Вики почувства думите като шамар.
— Може ли да не замесваме майка ми?
— Не зная. Можем ли?
Вики затаи дъх, опита се да брои до десет, но едва стигна до пет и избухна.
— Добре, до тук с тези евтини психологически боклуци! Тук не става въпрос за моята майка. Противно на онова, което може би си мислиш, аз не се опитвам да използвам този случай, за да привлека вниманието на майка ми. Нито пък се опитвам да разруша репутацията на Барбара като майка, понеже имам нещо против майките изобщо, тъй като собствената ми майка ме е изоставила като малка.
Сюзан изглеждаше искрено учудена от избухването на Вики.
— Не съм казала това. Дори не съм си го помислила.
Вики скочи на крака, понеже почувства опасно потрепване в бедрата си. Тя сграбчи облегалката на стола си за опора.
— Мислиш се за голяма умница. Мислиш си, че всичко знаеш. Знаеше ли, че Барбара е имала навика да прави анонимни обаждания по телефона в дома на Рон по всяко време на нощта? — попита Вики, като рязко смени темата, опитвайки се да си върне контрола над разговора.
— Какво? За какво говориш?
— А, значи все пак има някои неща за приятелката ни, които не знаеш.
Бе ред на Сюзан да се почувства явно неудобно. Тя се размърда на стола си.
— Добре де, голяма работа. Дори и да допуснем, че Барбара е правила някакви злополучни телефонни обаждания, в което не вярвам непременно…
— Разбира се, че не вярваш.
— Това все още е много далеч от сексуално малтретиране на собственото си дете.
— Защо би лъгала Трейси?
— Ох, не зная. Мислиш ли, че желанието ѝ да излезе от затвора би могло да има нещо общо с това?
— Смяташ, че си измисля цялата история?
— Зная, че си измисля цялата история.
— От къде знаеш? Ти прекара по-малко от два дена с нея. Как можеш да твърдиш, че я познаваш толкова добре?
— Изобщо не я познавам! Но познавах Барбара. А също и ти, по дяволите.
Вики отиде до прозореца и се взря към улицата. Почакайте ме, безмълвно викна тя към пешеходците, забързани насам-натам.
— Добре, с какво разполагаме тогава? — Тя се обърна отново към Сюзан и забеляза сълзите в очите ѝ, но се престори, че не ги вижда. — Имаме едно шестнайсетгодишно момиче, което признава, че е убило майка си.
— След като многократно лъга полицията. И мен. И теб.
— Да, тя излъга.
— Тогава какво те кара да мислиш, че не лъже и сега? Разполагаш ли поне с едно доказателство в подкрепа на твърденията ѝ?
Вики изви глава назад и потърка мускулите в основата на врата си. Сюзан бе права. Тя не разполагаше с доказателства, с нищо, което да потвърди невероятните обвинения на Трейси. Журито щеше да иска нещо повече от няколко крокодилски сълзи, за да издаде решение за невинност.