— Възразявам, Ваша чест — отново се обади Майкъл Роуз. — Свидетелката не е психиатър.
— Отхвърля се — каза съдията. — Свидетелката е напълно способна да отговори на въпроса.
— Не — призна Сюзан.
— Трейси казвала ли е някога нещо, което да ви накара да си помислите, че не се е чувствала щастлива от годежа на майка си?
— Не.
— Всъщност, изглеждаше щастлива за майка си, нали?
— Изглеждаше щастлива.
— Не се ли вълнуваше, че ще бъде шаферка на сватбата на майка си?
— Предполагам.
— Нямате причина да подозирате обратното, нали?
— Не.
— Барбара някога изразявала ли е притеснение, че Трейси може да е ревнива или нещастна?
— Не.
Вики обърна озадаченото си лице към журито.
— Вие свидетелствахте, че сте познавали Барбара Ейзингер от четиринайсет години. Колко често сте се събирали?
— Различно.
— Бяхте ли заедно по двайсет и четири часа на ден?
— Разбира се, че не.
— Колко тогава? По няколко часа на ден?
— Опитвахме се да се виждаме поне по веднъж седмично.
— Разбирам. По няколко часа веднъж седмично. И все пак, вие сте в състояние да се закълнете с абсолютна сигурност, че Барбара никога не е малтретирала дъщеря си.
— Да — упорито каза Сюзан.
— Барбара някога обсъждала ли е сексуалния си живот с вас?
Сюзан погледна към помощник областния прокурор, сякаш го молеше за помощ. Той услужливо се изправи на крака и възрази.
— Ще позволя въпроса — каза съдията.
— Понякога.
— Казвала ли ви е някога, че намира сексуалния си живот с бившия си съпруг за незадоволителен?
— Да.
— И че по време на брака си само се е преструвала, че изпитва оргазъм?
— Да, но какво от това? Милиони жени се преструват. Това не значи, че сексуално малтретират деца. Барбара беше нормална жена. Тя харесваше нормалния секс.
— Барбара харесваше секса с мъже; следователно, не е имала причини да малтретира дъщеря си. Това ли искате да кажете?
— Да — предпазливо произнесе Сюзан с треперещ глас, погледът ѝ уплашено се мяташе насам-натам, сякаш се боеше да не попадне в капан.
— Благодаря ви, госпожо Норман — усмихнато каза Вики. — Нямам повече въпроси.
33.
Следващият понеделник прокурорът призова на свидетелското място Рон Ейзингер.
Рон, който през последните години вече не изглеждаше толкова елегантен, но по-мускулест, свидетелства, че въпреки развода им, Барбара винаги е била примерна майка, че тя и Трейси са били изключително близки и че Трейси никога не му е казвала майка ѝ да я е малтретирала по какъвто и да било начин.
— Никога ли не се е оплаквала от майка си? — попита Вики при кръстосания разпит.
— Не, никога.
— Тийнейджърка, която никога не се оплаква от майка си? Това не ви ли се виждаше странно?
Съдебните заседатели се засмяха. Прокурорът възрази на въпроса.
— Давайте по същество, адвокат — заповяда Хенри Фицджералд.
— Господин Ейзингер, колко често се виждахте с Трейси след развода?
— Всяка сряда вечер и през един уикенд.
— За какво си говорехте, когато бяхте заедно?
Рон прочисти гърло, кръстоса ръце, после вдигна едната си длан във въздуха.
— Не съм сигурен. Обикновените неща, предполагам.
— Трейси говореше ли за училище?
— Да — каза Рон, но не изглеждаше много уверен.
— За приятелите си?
— Предполагам.
— Трейси има ли много приятели, господин Ейзингер?
— Сигурен съм, че има.
— Назовете три имена.
— Какво?
— Можете ли да назовете три от приятелките на Трейси?
— Ами…
— А една? Можете ли да си спомните името на поне една от приятелките на дъщеря си?
Рон погледна към тавана.
— Мисля, че има една Лайза.
— А, да — каза Вики с усмивка. — Винаги има по една Лайза.
Сред зрителите, както и сред съдебните заседатели, се разнесе смях.
— Истината е, че дъщеря ви няма много приятели, не е ли така?
— Трейси никога не е изпитвала нужда от много хора около себе си.
— Защото е имала майка си?
Вики видя, че Майкъл Роуз се поколеба на мястото си, явно не бе сигурен дали да възрази. Подобни въпроси всъщност можеха да му помогнат, почти долавяше мислите му тя.
— Не е ли вярно, господин Ейзингер, че нерядко сте се оплаквали, че Барбара е твърде ангажирана с живота на дъщеря си? Че по време на брака си често сте се чувствал встрани и изолиран?
— Трейси и майка ѝ бяха твърде близки.
— Неестествено близки ли?