Гранд авеню [bg]

Крис се опита да си припомни многобройните случаи, в които бе виждала Барбара и Трейси заедно.

— Никога не е имало никакви проблеми, ако клоните към това.

— Никога ли не сте чували Трейси да протестира?

— Не.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси е арестувана за убийството на майка си? — Вики почака Майкъл Роуз да възрази и почти се засмя, когато той не го направи.

— Помислих си, че трябва да е станала някаква грешка.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси си е признала?

— Да.

— Защо?

— Защо? — повтори Крис.

— Защо бяхте шокирана?

— Не съм сигурна как да отговоря.

— Бяхте ли шокирана, понеже не сте могли да си представите Трейси да извърши такова ужасно нещо? — Прокурорът със сигурност ще възрази на това, помисли си Вики и зачака.

— Възразявам — чинно се обади от мястото си Майкъл Роуз. — Мнението на свидетелката по този въпрос е безотносително.

— Приема се.

— Трейси казала ли е или направила ли е някога нещо, с което да покаже, че не се чувства щастлива от скорошния годеж на майка си?

— Не.

— Значи, доколкото ви е било известно, всичко между Барбара и дъщеря ѝ, е било наред.

— Да.

— Но Трейси все пак е убила майка си. Как е възможно?

— Възразявам.

— Приема се.

— Ще се съгласите ли, че трябва да има дяволски добра причина една дъщеря да убие майка си?

— Възразявам.

— Приема се. Внимавайте какво говорите, адвокат.

— Трейси имаше ли лош характер, госпожо Маларек? — попита Вики, пренебрегвайки както възражението на прокурора, така и предупреждението на съдията.

— Доколкото ми е известно, не.

— А известно ли ви е Трейси да е удряла майка си преди онази фатална нощ?

— Не, аз поне не зная такова нещо.

— И все пак, това младо момиче, което по всичко личи, е било образцова дъщеря, е станало посред нощ и е убило майка си. Това звучи ли ви смислено?

— Не — призна Крис, преди прокурорът да има време да възрази. — Нищо от случилото се онази нощ, не ми звучи смислено.

Вики дълбоко и бавно си пое дъх. Сега или никога, помисли си тя. Пое си отново дъх и си наложи да зададе следващия въпрос.

— Вие и Барбара Ейзингер били ли сте някога любовници? — попита тя и чу как през залата премина приглушен шепот.

— Какво! — Лицето на Крис бе станало призрачнобледо.

Майкъл Роуз скочи на крака и се втурна към съдията.

— Възразявам, Ваша чест!

— Ваша чест — обърна се и Вики, вече озовала се до Майкъл Роуз. — Ние изслушахме показания, според които жертвата е била нормална жена с нормални сексуални предпочитания. Тогава областният прокурор не възрази. Смятам, че трябва да ми се позволи да докажа, че Барбара Ейзингер невинаги е била такава, за каквато са я мислели останалите и това включва нейните сексуални наклонности.

— Тя е права, прокурор — каза съдията на посърналия Майкъл Роуз. — Ще допусна въпроса.

— Вие и Барбара Ейзингер бяхте ли любовници? — незабавно повтори Вики.

— Не! — заяви Крис.

— Напомням ви, госпожо Маларек, че се намирате под клетва.

— Не е нужно да ми напомняте.

— Възразявам, Ваша чест. Свидетелката отговори на въпроса.

— Приема се.

— Омъжена ли сте, госпожо Маларек? — попита Вики, бързо сменяйки темата.

Крис гледаше така, като че ли всеки момент щеше да падне от свидетелското място, очите ѝ се замятаха из залата и се спряха на бившия ѝ съпруг.

— Разведена — прошепна тя, а Тони се засмя и се приведе напред.

— Съжалявам — каза Вики. — Не ви чух.

— Разведена съм.

— Кога точно напуснахте съпруга си?

— Преди малко повече от две години.

— Бихте ли описали на този съд какво се случи в нощта, когато напуснахте съпруга си?

— Възразявам, Ваша чест — изръмжа Майкъл Роуз. — Какво отношение има това?

— Убедена съм, че връзката ще проличи след малко — заяви Вики.

— Побързайте — заповяда съдията.

— В нощта, когато сте напуснали съпруга си, сте отишли в дома на Барбара Ейзингер, така ли е?

— Да.

— Всъщност сте се показали по бельо, така ли е?

— Да, но това стана, понеже Тони ме заключи вън от къщи.

— Значи вие отидохте на Гранд авеню да видите Барбара Ейзингер?

— Не знаех къде другаде да отида.

— По кое време беше това? Девет часа? Десет?

— Бе около полунощ.

— Значи сте се появили около полунощ в къщата на Барбара Ейзингер по бельо — обобщи Вики. — Какво се случи после?

Крис поклати глава, сякаш не ѝ се искаше да си припомня подробностите от онази нощ.