— Не си спомням точно.
— Не си спомняте? — недоверчиво попита Вики.
— Мисля, че Трейси ми направи чай.
— А Барбара ви напълни ваната?
— Умирах от студ. Тя се опитваше да ме стопли.
— Затова ли ви покани в леглото си? За да ви стопли?
— Възразявам!
— Къде спахте онази нощ? — промени въпроса си Вики.
— В леглото на Барбара.
— Сама?
— Не.
— Барбара също ли спа там?
— Да. Но нищо не се случи.
— Не се ли целунахте?
— Какво?
— Вие и госпожа Ейзингер целунахте ли се?
Крис безпомощно се огледа из залата, не можеше да повярва, че тези думи идваха от приятелката ѝ.
— Защо правиш това?
— Ваша чест, бихте ли накарали свидетелката да отговори? — извърна се от приятелката си Вики. Тя вече знаеше отговора. Трейси бе видяла двете жени заедно, после избягала в леглото си и се престорила, че спи, когато майка ѝ дошла да я провери след няколко минути. Какво щеше да прави, ако Крис отречеше това?
— Целунахме се, но…
— По устните?
— Да.
— Тази целувка приличаше ли на онези, които обикновено си разменяте с приятелки?
— Не.
— Каква бе тази целувка?
— Не зная.
— Като между любовници?
— Да — тихо произнесе Крис и Майкъл Роуз зарови глава в ръцете си. — Но нищо не се случи. Целунахме се. Това беше всичко.
— Вие хомосексуална ли сте, госпожо Маларек?
— Възразявам, Ваша чест. Какво отношение може да има това? Свидетелката не е подсъдима.
— Ваша чест, по наше мнение, Барбара Ейзингер и Крис Маларек са били въвлечени в лесбийска авантюра — противопостави се Вики, — което би доказало, че майката на Трейси не е изпитвала отвращение от секса с жена. Така че, сексуалността на свидетелката е твърде свързана с темата.
— Ще го допусна — постанови съдията, след известно обмисляне.
— Аз имам три деца — прошепна Крис.
— Хомосексуална ли сте? — повтори Вики. Мразеше звука на собствения си глас.
— Моля те, не прави това.
— Животът на една млада жена е в опасност.
— Моят също — тихо каза Крис.
Съдия Фицджералд се наведе напред и заповяда на свидетелката да отговори на въпроса.
Крис затвори очи и леко издиша. Тя стоя така няколко дълги секунди и Вики отново се зачуди какво щеше да прави, ако Крис отречеше. Щеше ли да е способна да ѝ противопостави откритията на частния детектив, когото бе изпратила по следите на Крис от няколко седмици? Той бе направил снимки, доказващи, че Крис има авантюра с една жена от нейния офис. Моля те, не ме принуждавай да ти причинявам това, мълком се помоли тя. Чувстваше как жигосващото презрение на Сюзан прогаря дупка в гърба на тъмносиньото ѝ кашмирено сако, как злобното кискане на Тони си пробива път в залата.
— Хомосексуална ли сте, госпожо Маларек? Да или не?
Крис отвори очи. По сърцевидното ѝ лице се бе изписало спокойствие, сякаш най-накрая бе постигнала мир със себе си, нямаше повече да бяга уплашена.
— Да — призна тя със силен и уверен глас. — Да, такава съм.
34.
— Вики — секретарката ѝ се обади по интеркома. — Това беше от съдебната зала. Журито се е върнало.
— Какво? Това е невъзможно. — Вики си погледна часовника. — По-малко от три часа!
Бе прекалено скоро. Бе някак прекалено скоро, помисли тя, грабна си палтото и се втурна към паркинга. След един процес, продължил почти пет седмици, бе невероятно журито да е стигнало до присъда за по-малко от три часа. Какво означаваше това?
— Добре ли е, че се върнаха толкова бързо? — попита Трейси, когато заеха местата си в залата.
Вики вдигна ръце във въздуха. Колкото ти знаеш, толкова и аз, говореше жестът. Неведоми бяха пътищата, по които тръгваха съдебните заседатели. Никога не можеше да предвиди какво ще направи едно жури, независимо колко експерти си наел, независимо колко добре си проучил състава им. Те си изработваха собствени методи, собствена логика и правила, които не биха могли да бъдат отгатнати. Безполезно бе да се опитва.
Точно както бе безполезно да се опитваш да отгатнеш присъдата по времето, което е отнело на журито да я постигне. Някои състави бяха бавни и методични, припомняха си всяко късче от доказателствата, преди да си дадат гласа; други биваха бързи и решителни. Някои се случваха толкова нетърпеливи, че гласуваха веднага, щом влезеха в стаичката си. Защо да се губи време да си припомнят доказателствата, ако всички вече бяха постигнали съгласие? Пет седмици бяха достатъчно дълго време. Хайде да приключваме с това шоу и да се махаме от тук, по дяволите.