Крис сведе глава към гърдите си, раменете ѝ се тресяха, докато плачеше.
— Не е ли чудесно? — тихо попита Сюзан.
— Не зная. — Крис се чу да проплаква, мразейки гласа си. Той издаваше слабост и отчаяние, и неблагодарност. — Това не значи, че не обичам децата си.
— Разбира се, че не значи.
— Обичам децата си повече от всичко друго на света.
— Ние знаем това.
— И не че не искам никога вече да имам деца. Може би след някоя и друга година, когато нещата малко се пооправят. Просто времето ми изглежда неподходящо. — Крис повдигна ръце в своя защита, после ги отпусна отстрани. — Миналия месец се наложи да направим втора ипотека на къщата, а Тони мрази новата си работа и вече говори за напускане. Мисли да започне самостоятелно, да си отвори собствена агенция и да работи вкъщи. А това понякога ми идва твърде много, нали разбирате. Сякаш никога няма да имам грам време за себе си. Съзнавам, че звучи лошо, защото зная колко много ме обича Тони и оценявам всички неща, които прави за мен, колко добре се грижи за мен и децата, наистина, но понякога се чувствам, сякаш не мога да дишам. И точно сега още едно бебе…
— Не си длъжна да раждаш това бебе — каза просто Вики.
Настана тишина.
— Не мога да направя аборт. — Крис започна да клати глава, както Монтана по-рано, опашката ѝ се мяташе напред-назад по бузите. — Не мога. Не мога.
— Трябва да обсъдиш това с Тони — внимателно предложи Барбара.
— Не мога да говоря с него за това. Никога не би ме разбрал. Никога не би ми простил дори само обсъждането…
Отново за кратко настана тишина, а после:
— Не е нужно той да знае.
Крис се вторачи невярващо във Вики. Откъсна се от грижовните ръце на приятелките си, изправи се на крака и взе да крачи напред-назад по улицата.
— Не. Не мога. Не разбирате. Тони ще разбере. Той ще разбере.
— Как ще разбере? — попита Барбара.
— Той ще разбере — каза Крис и яростно заклати глава нагоре-надолу. — Той следи.
— Какво значи той следи? — попита Сюзан. — Да не искаш да кажеш, че ти следи цикъла?
— Той не е спирал да иска друго бебе, още откак Уайът се роди.
— А какво искаш ти?
— Не зная какво искам аз. — Ето защо имаше такъв късмет, че е с Тони, почти изкрещя Крис. Той знаеше какво е най-добре за нея.
— Той ти следи цикъла — удивено повтори Сюзан, сякаш се опитваше да открие смисъла на думите.
— Не е толкова зле, колкото изглежда. Вижте, аз изопачих всичко. Правя го през цялото време.
— Не, не е така.
— Да, така е.
— Кой казва, че е така? — попита Барбара. — Тони?
— Ти не изопачаваш нещата, Крис — обади се Сюзан. — Крис, слушаш ли ме?
— Трябва да се връщам вкъщи — каза Крис, завъртя се на пети и тръгна обратно към колата. — Ако не ме откарате, ще се върна на автостоп. — Тя се огледа нагоре-надолу по улицата, но не видя никакви коли.
— Разбира се, че ще те откараме — последва я Вики.
— Крис, почакай! — Чу ги да викат някъде зад нея.
— Крис, моля те, ние сме на твоя страна.
Бяха ли наистина?
— Не искахме да те разтревожим — каза Барбара, когато се качиха в колата.
По обратния път към Мариемонт Крис държеше главата си наведена, с поглед, забит в скута ѝ.
— Аз наистина искам това дете.
— Разбира се, че го искаш.
— Всеки иска каквото си иска.
— Не се тревожете за мен — каза Крис, щом Вики спря на Гранд авеню. Когато отвори задната врата и излезе от колата Крис видя сянката на Тони да наблюдава иззад прозореца на всекидневната. Дали е стоял там през цялото време?
— Обичаме те — извика след нея Барбара. — Нали знаеш това?
— Зная. — Крис обви думите около себе си като шал. — И аз ви обичам.
Входната врата се отвори.
— Здравей, скъпа — каза Тони. — Рано се прибираш.
— Липсваше ми — отговори му Крис, пристъпи прага и затвори вратата след себе си, без да се обръща.
5.
— Мамо! Мамо!
Сюзан се обърна на дясната си страна и се помъчи в тъмното да види радиочасовника от страната на мъжа си. Нямаше още дори четири часа сутринта.
— О, боже — простена тя, защото разбра, че не бяха минали и два часа, откакто най-накрая бе легнала, отдадена на тревожни мисли и неспокойни сънища. Ето че не съм само аз, каза си, заслушана в повтарящите се викове на Ариел. Тъкмо се канеше да отметне одеялото и да види какво става с детето, когато мъжът ѝ сложи ръка върху нейната и я спря.
— Аз ще отида — каза Оуен и прозвуча толкова уморено, колкото се чувстваше и тя.
— Сигурен ли си?
— Поспи малко. — Устните му леко докоснаха челото ѝ, докато слизаше от леглото.