Той ѝ следи цикъла! При тази мисъл Сюзан ритна одеялото от крака си.
— Сюзан — каза Оуен, — какво не е наред?
— Не е наред ли? — Сюзан пак легна по гръб и видя загриженото лице на Оуен да се надвесва над нейното.
— Не си спряла да се въртиш, откак се върнах в леглото.
— Съжалявам. — Сюзан си спомни страха в очите на Крис, когато призна, че може да е бременна. От какво точно се страхуваше? Той ѝ следи цикъла! — пак си помисли тя. — Просто не мога да се наместя удобно.
— Още ли се притесняваш за Крис?
— Не. — След малко тя призна: — Е, поне се опитвам. — Какъв смисъл имаше да се преструва? Никога не бе успявала да излъже Оуен. Всъщност никога не бе искала, осъзна тя и пак си помисли каква късметлийка бе.
— Късметът е само част от уравнението — бе казала веднъж майка ѝ. — Ти работи много упорито за това, което имаш. И имаше достатъчно здрав разум да направиш правилния избор.
Накрая майка ѝ ѝ бе казала, че ние сме избора, който правим.
— Обичам те — отново се обърна към съпруга си Сюзан, чудейки се дали го бе казвала достатъчно често. Тя приближи глава към неговата и го целуна по устните.
— И аз те обичам — каза той, отвръщайки на целувката ѝ с неочакван плам. Неочакваното желание ги свари неподготвени, но бързо нарасна, така че онова, което започна като невинен израз на благодарност скоро се превърна в нещо съвсем различно. Сюзан усети как в отговор на нежното докосване на съпруга ѝ тялото ѝ се възбужда, а сетивата ѝ, които само преди миг бяха на ръба на пълен срив, изведнъж се изостриха и събудиха в очакване на нови ласки.
— Готова ли си? — попита той след малко и Сюзан кимна, обвивайки крака около кръста му, докато той проникваше в нея. Телата им се движеха бавно и в хармония, докато Оуен отново попита: — Готова ли си? — И тя отново кимна, а той се изправи на колене и проникна по-дълбоко в нея, докато главата ѝ взе да бучи, тялото ѝ пламна, цялото ѝ същество затрепери. Никога не ти говорят за това в часовете по здравеопазване, помисли си тя, когато всичко в нея бе готово да експлодира. Използват студени, медицински думи като кулминация, която е по-подходяща за обозначаване на литературен термин, или оргазъм, която пък звучи като нещо, сведено до лабораторна работа, но никога не се доближават до онова, което в действителност се случва, когато двама души правят любов: чистата и всеобемаща радост на пълното отдаване.
„Кой получава по няколко оргазма?“ — Сюзан си спомни въпроса, който Вики зададе в неделя, по време на суперкупата, преди около осем месеца.
„Аз никога не съм получавала оргазъм“ — бе признала Крис, а Барбара бе признала, че нейните винаги са преструвка. Дори и Вики бе споделила, че не е получавала оргазъм вследствие на полов акт. Когато я притиснаха, Сюзан бе отказала да коментира и бе напуснала стаята. По-добре да я вземат за срамежлива, отколкото за самодоволна, бе решила тогава и предпочете да не казва на останалите, че обезпокоително често изпитва оргазъм. Понякога единственото, което Оуен трябваше да направи, бе да докосне едно определено място на врата ѝ…
Може би просто е по-лесно да бъда удовлетворена, помисли си сега тя, макар че никога не се бе имала за особено чувствена. Определено не се виждаше като секси жена. Достатъчно привлекателна, да, особено ако изгубеше някой и друг килограм, но в никакъв случай не толкова симпатична като Барбара, Крис, или Вики. А и със сигурност щом погледнеше Оуен никой нямаше да се хвърли към леглото му. Биха предпочели съпруга на Барбара, Рон, понеже бе висок и хубав, или мъжа на Вики, Джереми, заради богатството и властта му, или мъжа на Крис, Тони, защото имаше самочувствие и се перчеше. Но всички те биха сбъркали.
В крайна сметка, ние сме избора, който правим.
— Как си? — попита я сега съпругът ѝ.
— Добре — отговори Сюзан с мъркащ глас. — Аз съм добре.
Секунди по-късно, удобно сгушена в ръцете на мъжа си, Сюзан затвори очи и заспа.
— В нашето изследване на църковните начала на драмата — обясняваше професор Ян Къриър пред клас от приблизително четирийсет и пет, недотам ентусиазирани студенти, — говорихме за шепата пиеси от дванайсети век, които имат действителни художествени заслуги, най-вече за тези на Флъри.
Сюзан се разшава на коравата седалка от полирано дърво, борейки се да задържи очите си отворени. Трябва да поспя повечко, реши тя, при все че не бе ясно как точно ще извоюва този подвиг. Между тичането по лекции, писането на есета, ученето за тестове и изпити, отглеждането на две малки дъщери — макар, слава богу, Уитни във всяко отношение да бе по-лесна от Ариел, което само правеше Ариел толкова по-трудна — и грижите мъжът ѝ да не се чувства пренебрегнат, тя разбираше, че просто нямаше достатъчно часове в деня или по-точно в нощта, когато най-много имаше нужда от тях. Сюзан се насили да стои по-изправена на стола си, изви гръб назад, потисна една прозявка и насочи отново вниманието си към мекото бръмчене на гласа на професор Къриър, глас, в който крещящо присъстваха многобройните му бил-съм-тук, направил-съм-това, мразя-да-правя-онова. Какво правеше тя тук? Къде по-точно си мислеше, че ще я отведе една научна степен по английска литература?