— Поради което, когато миналия месец дойде да ме види, не можех просто да ѝ обърна гръб.
— Би могла да ѝ кажеш, че си пристрастна. За бога, Вики. Живяхме врата до врата, бяхме съученици, колко време? Майка ми винаги бе на твое разположение, особено след като майка ти си тръгна.
Сега и Вики скочи на крака, придръпвайки полата над коленете си.
— Нищо от това няма отношение — нетърпеливо го прекъсна тя и си представи майка си, все още млада и хубава, както в деня, когато напусна семейството си преди почти три десетилетия, да лудува на плажа в Испания с някой си Едуардо Валаскес.
— Не е справедливо — мърмореше Пол Муър. — Не е честно. Как можеш да нараняваш така майка ми?
— Не се опитвам да нараня никого. Просто се опитвам да си върша работата. — Вики бе изумена от студенината в тона си. Тя и Пол бяха приятели от детинство. С жена му бяха приятелки. И все пак, това даваше ли му право да рови в миналото, да го използва срещу нея, сякаш бе жетон за залагания? Какво право имаше той да прави нещата лични, да говори за честност? Ставаше дума за закона, за бога. Нямаше нищо общо с честността.
На вратата леко се почука, после тя се отвори и секретарката на Вики влезе боязливо. С приведени към плоската ѝ гръд обли рамене, наведена глава и тънка кестенява коса, разпиляна по лицето, тя сложи две чаши горещо кафе на бюрото и бързо напусна стаята.
— Виж, нека помълчим за пет минути и да си поемем дъх — предложи Вики, проследявайки с очи секретарката, докато излизаше. — Не вярвам някой от нас да изпитва удоволствие от това. — Надяваше се гласът ѝ да не я издава. Истината беше, че тя изпитваше огромно удоволствие. Тази сцена представяше точната причина, поради която на първо място бе избрала закона като своя кариера. Отварящи се с трясък врати, яростно извисяващи се гласове, тръпнещи нерви, разгръщаща се дълбока драма. Славният, абсолютен и непредвидим хаос на всичко.
Защо искаш да бъдеш адвокатка? — бе я попитал веднъж съпругът ѝ, докато все още се срещаше със сина му. Това означава толкова много работа и повечето е тъй суха и отегчителна.
Суха и отегчителна, само ако такъв е адвокатът — бе му възразила тя.
В този момент той се бе влюбил в нея, призна ѝ по-късно Джереми.
— Ейдриън е смахната и ти го знаеш — каза Пол Муър, все още доказвайки собствената си правота.
— Ейдриън е много нещастна жена. Тя не желае да ходи в съда повече от теб.
— И затова завежда дело?
— Завежда дело за своя справедлив дял от бащиния си имот. Сигурна съм, че би искала да постигне извънсъдебно споразумение.
— Няма никакво съмнение.
— Тогава може би ще поговориш с майка си и брат си и ще пратиш вашия адвокат с разумно предложение.
— Няма начин — ядосано заяви Пол Муър.
— Тогава не ни оставяш никаква възможност за избор. — Възможности, безмълвно си повтори Вики, спомняйки си за Крис и хвърли поглед на телефона.
— Наистина ли ще направиш това? — Пол Муър закрачи напред-назад пред бюрото ѝ. Парата, излизаща от двете чаши с кафе се размърда и разкриви във въздуха като кръгчета цигарен дим. — Наистина ли ще прекараш семейството ми през тази кал? Ще позволиш на сестра ми да се изправи на скамейката и да лъже безобразно?
— Никога не бих позволила на сестра ти да лъже от скамейката.
Пол Муър се закова на мястото си.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да вярваш на това, което ти разправя?
— Знаеш, че не мога да обсъждам нашите разговори.
— Не е нужно. Много добре зная какви ги говори. Цял живот слушам тая плява: че баща ми никога не я бил обичал; че нищо от това, което правела не било достатъчно добро за него; че я наричал „тъпчо“, защото не била толкова умна, колкото мен и брат ми; че не я възприемал на сериозно, не я допускал до семейния бизнес. Не се споменава фактът, че тя отказа да иде в колеж и никога не показа и най-слаб интерес към семейния бизнес. Това остава встрани. То няма отношение, както би се изразила ти. Но да не забравяме, че той не одобрявал нито как се облича, нито гаджетата ѝ, нито съпрузите ѝ. Няма значение, че беше прав, че тя се обличаше като курва, че гаджетата ѝ бяха сбирщина надути загубеняци и че баща ми плати сметката за двата ѝ развода. Вероятно е забравила да спомене за това. Точно както съм сигурен, че много удобно е забравила за ада, в който постави родителите ми през всички тези години, през които живя вкъщи, за ужасните лъжи, които сипеше и заради които в края на краищата беше изритана от дома.