— Какви лъжи?
— О, я да видим. От къде да започна, от къде? — Пол Муър потъна обратно в стола и вдигна кафето до устните си. — Беше по времето, когато Ейдриън тъкмо навърши шестнайсет. Баща ми я хвана с един пропаднал тип, с когото ѝ беше забранил да се вижда. Хвана ги в асансьора на някакъв хотел, докато се качвали към стаята му. — Пол поклати глава, в хладните му зелени очи се четеше изумление. — И да не мислиш, че тя се извинява? Или че изобщо се разкайва? Нищо подобно. Как отговаря малката Ейдриън на това, че са я хванали на местопрестъплението в асансьора на някакъв съмнителен хотел с някакъв мръсен наркопласьор? Тя обвинява баща ми, че самият той е бил в хотела с любовница и заявява това направо пред майка ми, представяш ли си, без изобщо да ѝ пука кого наранява. Не я интересува, че баща ми е бил в хотела по бизнес, че жената е била клиентка, дошла в града за през нощта. Нищо от това няма значение. И когато той я наказва да стои вкъщи един месец, какво прави тя? Измъква се от къщи посред нощ, открадва колата и я блъска в съседската ограда. Прекарва известно време в затвор за малолетни. Връща се вкъщи, изхвърлят я от училище, мотае се наоколо, пие, взема наркотици, разправя други лъжи.
— Като например?
— Като например, че баща ѝ я мрази, не защото си пропилява живота, нито за това, че е наркоманка и неблагодарница, а понеже му знаела номерата и всичко за потайния му живот. За неговите жени. Чувала го да говори по телефона, да си урежда тайни срещи. Знаела за любовницата му в Дейтън, за авантюрата му със старата ѝ детегледачка, за забежките му с една от нейните приятелки. Лъжи, лъжи и пак лъжи. Истинската изненада тук не е, че я е отрязал от завещанието си, а че не я отряза от живота си много по-рано.
Вики внимателно подбра следващите си думи:
— Мисля, че трябва дълго и внимателно да обмислиш уреждането на случая извън съда.
Пол Муър постави чашата си на бюрото, без да е отпил от кафето.
— И защо така?
— Съдът е скъпо нещо, Пол. Знаеш това. Скъпо и мръсно. Мисля, че имаме едно добро дело. Но мисля също, че може да стане доста противно. Аз не желая повече от теб майка ти да пострада.
— Глупости!
— Направете предложение на сестра ти, Пол. Не допускайте това да стигне до съда.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Че си открила мистериозната любовница в Дейтън? Че си изкопала несъществуващата детегледачка? — Той се изсмя, но смехът му беше пресилен, кух и уплашен.
— Обсъдете нещата с жена ти, Пол — загадъчно отговори Вики. — После се върни при мен. — Тя сведе очи към скута си, давайки знак, че разговорът е приключил.
— Какво искаш да кажеш, да обсъдя нещата с жена ми? Тя няма нищо общо с това.
— Джоан има много общо с това — с равен глас произнесе Вики, гледайки Пол Муър право в очите. — Ако това стигне до съда, ще трябва да я призова като свидетел.
— За какво говориш? С какви лъжи те е затрупала Ейдриън за жена ми? Не ми казвай, че е обвинила баща ми в игрички с Джоан!
— Не — призна Вики. — Не мисля, че Ейдриън има някаква представа за това, което се е случило между баща ти и Джоан.
За миг въздухът стана толкова тих и тежък, като че ли Вики стоеше под вода. Никакво движение, звук, или дъх. После внезапно Пол скочи на крака и стаята се завъртя и замята около нея, сякаш някой бе издърпал тапата и тя бе засмукана от огромен водовъртеж. Вики се хвана за бюрото си, стисна го здраво, за да не бъде отнесена от гневния поток, струящ от очите му.
— Баща ми и Джоан! Каква мръсна игричка си играеш?
— Случило се е доста отдавна, веднага след сватбата ви. Изглежда баща ти те е изпратил вън от града по бизнес.
— И нещо се е случило, докато съм бил извън града?
— Баща ти се е появил в апартамента ви. Опитал се е да се натрапи на жена ти. Тя едва успяла да го възпре. Няма нужда да казвам, че е била доста разтърсена от инцидента.
— Лъжеш.
— Не лъжа.
— И ти знаеш всичко това, понеже…?
— Понеже Джоан ми разказа.
Цветът се отдръпна от лицето на Пол Муър тъй внезапно, като че ли главната му артерия бе прерязана и той бързо губеше кръв. Ръцете му безпомощно паднаха отстрани, сякаш и мускулите му бяха срязани. Коленете му под морскосините панталони забележимо затрепериха и се наложи да се хване за облегалката на стола, за да не се срине на земята. За момент Вики се уплаши, че ще припадне.
— Жена ми ти е казала? — повтори той, но езикът му трудно произнасяше думите, сякаш бе залепнал за необикновено голямо парче дъвка.