Най-големият от силуетите пристъпи напред. Той ти следи цикъла? — попита Сюзан, облото ѝ лице проби тъмнината.
Барбара тутакси застана до нея. Може би трябва да си идеш у дома. Вече всеки момент ще дойдат за мен. Няма причини да стоиш повече.
Търсила ли си ме? — попита я Вики, проправяйки си път пред другите две.
Да, търсих те, отговори и наум Крис, мъчейки се да си спомни защо. Беше в болницата. С Барбара. Без Тони. О, боже. Барбара и някаква операция. Аз с нея за подкрепа. Тони извън града по работа. О, боже. Ритането на бебето. Гаденето. Връщането вкъщи. Тони далеч по работа. О, боже. Никаква кола на алеята. Монтана на училище. Уайът с госпожа Макгинти. Къщата празна. Телефонното обаждане до Вики. Нуждата да си разбера възможностите. Отражението на Тони в прозореца. О, боже. Затвори телефона, Крис. О, боже. Какво има, Крис? Не се ли радваш да видиш съпруга си?
О, боже. О, боже. О, боже.
— Събуди се, Крис. Моля те, миличка, отвори очи. По дяволите, Крис!
Крис видя юмрука на Тони да лети към нея, стегна се, за да посрещне удара, който щеше да размаже челюстта ѝ, но вместо това бе изненадана от плисване на студена вода, която напълни ноздрите ѝ и се изсипа в устата ѝ. Тя дойде напълно в съзнание и широко отвори очи.
— Какво става? — проплака Крис, чувствайки как бебето в нея я бута да се изправи на крака.
— Всичко е наред, скъпа — казваше Тони, хванал празна чаша в ръка. — Сега ще си добре. Всичко ще е наред. Просто претърпя малък инцидент.
— Инцидент?
— Знаеш, че нямах такова намерение, любима. Знаеш, че никога не бих направил нищо, с което да навредя на теб или на бебето. — Ръцете му бяха навсякъде по нея. По лицето ѝ. В косата ѝ. На корема ѝ.
Крис се опита да отблъсне ръцете му, но те все се връщаха, сякаш слепешката се препъваше в паяжина.
— Не ме докосвай.
— О, моля те, скъпа. Не бъди такава. Просто се опитвам да ти помогна, миличка. Знаеш, че нямах намерение да те наранявам.
— Ти ме удари, Тони. — Крис се мъчеше да се изправи, клатушкаше се на коленете си, но те заплашваха всеки миг да рухнат. — Преби ме до безсъзнание.
— Стана случайно. Знаеш това.
Крис влезе препъвайки се в банята и се взря в смачканото си лице, отразено в огледалото над мивката. Тони стоеше точно зад нея, образът му се въртеше около нейния. Коя си ти? — Крис попита уплашената жена, която се взираше обратно в нея. Коя е тази покъртителна изгубена душа?
Смътно те помня, единият чифт очи викаше на другия, над издраната и посинена челюст. От сцепените и премазани устни капеше кръв по бялата якичка на синия ѝ пуловер, а от косата се стичаше водата, която Тони ѝ бе плиснал, за да я свестява. Какво ти се е случило? Какво се е случило с палавото малко момиченце, което обичаше да гони по-големия си брат из цялата къща, редовно го хващаше и се бореше с него на земята? Къде изчезна то?
— О, боже. Как можа да направиш това? Обеща ми, че никога няма да се случи отново.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че стана случайно? — загрижеността в очите на Тони внезапно бе изместена от гняв. — Никога нямаше да се случи, ако не ме беше излъгала.
— Да те лъжа? — Крис не можеше да повярва. За какво говореше Тони? — Кога съм те излъгала?
— Излъга ме за ходенето в болницата.
— Никога не съм те лъгала.
— Каза, че няма да ходиш.
— А ти каза, че заминаваш от града.
— Какво значение има това?
— Ти не беше тук — възрази Крис и се опита да се обърне, да избяга от тясното пространство на малката баня. — Не виждах какво лошо има.
— Не си виждала какво лошо има? — Той я хвана и я завъртя обратно към огледалото, изправяйки я насила пред отражението на смазаното ѝ лице. — Не си виждала какво лошо има? Сега виждаш ли? Виждаш ли?
— Тони, моля те — проплака Крис. — Последният път обеща, че няма повече да ме удряш.
Тони незабавно отпусна ръцете си отстрани, излезе от банята и закрачи напред-назад пред вратата ѝ.
— Защо ме караш да правя тези неща? Знаеш, че не искам да те наранявам. Защо не можеш просто да стоиш мирно?
Крис не каза нищо, пусна студената вода и си сложи компрес на устните, в опит да премахне тънките кървави линии по кожата си.
— Нали се съгласи да не ходиш в болницата с Барбара? — попита Тони, не позволявайки да отминат темата. — Нали така реши?
— Ти го реши.
— Но ти се съгласи. Не е ли така?
— Да. — Какъв смисъл имаше да казва нещо друго?