— Трябваше да кажеш на нещастния приятел, че няма шансове — продължи Тони. — Не и с Барбито наоколо.
— Не зная за какво говориш. — Крис се опита да се промъкне покрай Тони в спалнята, но той се пресегна и ѝ затвори пътя.
— Къде отиваш, Крис? Да не би да закъсняваш за среща?
Крис поклати глава, усети я как пулсира.
— Обещах на госпожа Макгинти, че ще взема Уайът до два часа.
Лицето на Тони бе обзето от паника.
— Не искаш ли първо да се почистиш? Искам да кажа, че сигурно не би искала някой да види, че изглеждаш, сякаш току-що те е блъснал камион. — Тъмните му очи се свиха обвиняващо. — Или пък искаш? Това част от плана ти ли е?
— Няма никакъв план — каза Крис и усети с езика си, че единият ѝ зъб се клати.
— Сигурна ли си? Няма ли някакви инструкции от приятелките ти? От малката Вики Богатата Кучка? Чух те да ѝ се обаждаш, Крис. Чух те да казваш, че трябва да говориш с нея, колкото се може по-скоро. За какво беше всичко това?
— Просто исках да ѝ кажа за Барбара — отговори му Крис и контузената ѝ буза почервеня.
— Не те чух да казваш нищо за Барбито. Чух те да споменаваш нещо за възможности.
— Не.
— За какви възможности би могла да говориш, скъпа?
— Не зная — искрено отговори Крис. За какви възможности би могла да говори? Какви възможности имаше изобщо?
— Не би говорила с нея евентуално да ме напуснеш, нали?
В очите на Крис се събраха сълзи, потекоха по бузите ѝ, смесиха се с кръвта по устните ѝ.
— Защото мисля, че няма да го понеса, ако ме напуснеш, Крис. Ще полудея без теб. Няма да искам да живея.
Крис вкуси солта от сълзите в засъхналата кръв около устата си.
Тони бавно се приближи към нея.
— Обичам те, Криси. Моля те, кажи ми, че знаеш това.
— Зная това — прошепна Крис.
— Знаеш, че нямах намерение да те ударя.
Крис безмълвно кимна.
— Това просто е от всичкото напрежение, на което бях подложен, да се опитвам да намеря клиенти, да задържа глава над водата. Банката отхвърли молбата ни за заем.
— Какво?
— Не ти казах, защото не исках да се тревожиш.
— Отказали са ни заем?
— Не искам да се безпокоиш за това, Крис. Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред, докато сме заедно, докато зная, че ти си с мен, че мога да разчитам на теб. Само дето ме подлудяваш понякога. Искам да ти вярвам, но не мога. Ти не ми позволяваш. И това ме подлудява, защото толкова много те обичам. — Той се пресегна и я обхвана в задушаваща прегръдка, заровил лице в косата ѝ. — Кажи ми, че ме обичаш, Крис. Кажи ми, че ме обичаш толкова, колкото и аз те обичам.
— Тони, моля те…
— Имам нужда да чуя тези думи, Крис. Имам нужда да те чуя да ги казваш.
— Об… — Крис се опита да изтика думите от устата си, но те упорито се запънаха на един малък съсирек кръв и отказаха да излязат.
— Не ме карай да те моля, Крис. Моля те, не ме карай да те моля. — Ръцете му я опипваха изотзад, езикът му се навираше в ухото ѝ.
— О, господи — промърмори Крис. — Ще повърна. — Тя се изскубна от ръцете на Тони, падна на колене пред тоалетната и повърна. — О, боже — простена Крис, когато усети как нещо в нея се скъса и между краката ѝ потече вода. Не сега. Мили боже, не сега.
— Какво става? Какво, по дяволите, правиш?
— Изтекоха ми водите. — Крис притисна лице към тоалетната чиния, тялото ѝ се тресеше от болезнени спазми. Не беше възможно това да се случва.
— Бебето не се очаква поне още един месец — каза Тони, сякаш я поправяше, сякаш я предупреждаваше да не си играе игрички.
— Ражда се сега — простена тя. Искаше ѝ се да е мъртва. Жените непрекъснато умират при раждане, помисли си тя, докато мъжът ѝ се мъчеше да я изправи на крака.
— Дръж се, Крис. Не се паникьосвай. Ще те закараме в болницата за нула време.
— Не мога да се помръдна.
— Това е просто контракция, скъпа. Ти си старо куче в раждането. — Той я насочи през спалнята към стълбите. — Стъпвай внимателно, миличка. Много бавно.
— Не мога да го направя — изпищя тя. — Не мога. Не мога.
— Разбира се, че можеш. Разбира се, че можеш. Просто давай леко и бавно. Аз съм с теб през цялото време.
— О, боже.
Тони някак успя да я смъкне надолу по стълбите и да я изведе на улицата.
— Колата е паркирана точно зад ъгъла — съобщи ѝ, сякаш искаше да каже, че тя сама се е озовала там, сякаш той не я бе паркирал на това място нарочно, за да я скрие, да я заблуди, че е заминал.
Крис погледна към предницата на пуловера си, покрит с кръв и повръщано, мократа ѝ коса бе полепнала по изпотеното чело, панталоните ѝ лепнеха по влажните бедра. Искам да умра, помисли си тя.