— Какво се случи, Крис? — попита Сюзан.
— Прибрахме се вкъщи. Приготвих вечерята. Сложих децата да спят. Легнах си да гледам телевизия. — Един уплашен хлип прозвуча в гласа ѝ, докато търсеше думи да опише ужасния кошмар, който бе последвал. — Тони влезе в стаята. Виждах, че е разстроен от нещо, но не знаех от какво. Започна да крачи напред-назад пред телевизора. Попитах го какво има, а той отвърна, че зная какво има. Казах му не, нямам представа. Той каза: „Мислиш ли, че ми е приятно жена ми да флиртува с други мъже, докато стоя точно до нея?“. Честна дума, изобщо не разбирах за какво говори. Затова му казах: „Не разбирам за какво говориш“, а той каза: „Да не мислиш, че не видях какви погледи си хвърляхте с онзи фризьор в търговския център?“. Аз го попитах: „За какво говориш? Аз просто го гледах как подстригва косата на момичето“. Но той не ми вярваше. Все повтаряше как съм го направила на глупак, как всички около нас видели по какъв начин съм гледала онзи мъж, как той ме гледал, а аз му казвах, че не, не е така, онзи човек дори не знаеше, че съм там, че вероятно така или иначе той бе гей, че само съм гледала прическата.
Изведнъж Тони ме хвана за опашката и ме задърпа от леглото към банята. Аз го умолявах да спре, а той ми викаше да пазя тишина, че ще събудя децата, така че аз се опитах да говоря по-тихо. Мислех си, не му създавай трудности, просто го остави да си свърши налудничавата работа, той ще се успокои, ще разбере, че това е смешно. Аз дори не бях погледнала онзи мъж.
— Разбира се, че не си — обади се Сюзан.
— Няма нужда да се оправдаваш пред нас — каза Барбара.
— Трябваше да сриташ шибаняка в топките — додаде Вики.
— И тогава ли го направи? — попита Сюзан. — Тогава ли ти отряза косата?
— Вкара ме в банята и взе да отваря чекмеджетата. Почна да тършува в тях и да откача все повече и повече, защото не намираше това, което търси. Междувременно не ми пускаше опашката, блъскаше ми главата надолу, аз се превивах и не виждах какво прави. Изведнъж чух този звук, отначало не разбрах от какво е, после осъзнах, че са ножиците и той кълца във въздуха с тях. Питах го: „Какво правиш?“ — а той ми отговори: — „Харесва ти къса коса, така ли? Искаш нова прическа, значи? Е, аз ще ти я пострижа.“ — Аз изпищях: „Не!“ — а той ми кресна да мълча, ще събудя децата. Тогава усетих ужасно скубане, чух отвратителен стържещ звук и видях как косата ми пада пред очите, а опашката ми тупва на земята.
Барбара обхвана с ръце Крис.
— Боже мой, той е ненормален.
— Какво друго ти направи? — попита Сюзан.
Крис поклати глава, очите ѝ се стрелнаха към прозореца и започнаха да претърсват задния двор. Къде беше Тони? Не можеше да види Тони.
— От колко време продължава тази работа? — попита Барбара.
— Бие ли те? — додаде Сюзан.
— Вината е колкото негова, толкова и моя — настоя Крис. Тя бе открила Джереми и Рон, но не можеше да види Оуен и Тони. Може би бяха потънали в разговор точно извън линията на полезрението ѝ. — Аз го предизвиквам. Искам да кажа, че е нервен. Разбира се, че е нервен. Знаете колко лесно се обижда. Той е много чувствителен.
— Той е задник — каза Вики. — Казвам ти, заслужава да го застреляш копелето. Как смее да ти вдига ръка?
— Не е толкова черно-бяло — възрази Крис. — Спомнете си, че за един скандал са нужни двама. Вината не е изцяло негова. И аз не съм безгрешна. Зная точно кои копчета да натисна, така че да го предизвикам.
Сюзан погледна объркана.
— Искаш да кажеш, че те удря по твоя вина?
— Не съм казала, че ме е ударил. Това са твои думи. Никога не съм казвала това.
— Но той ти е отрязал косата, за бога!
— Не трябваше да споря с него. Трябваше просто да се извиня. Може пък да съм погледнала към онзи мъж.
— За бога, само се чуй — каза Сюзан, хвана ръката на Крис и я принуди да я погледне в очите. — Ти не си отговорна за ужасното поведение на мъжа ти.
— Какво става, Крис? — попита Вики. — По моему, всяка жена, която стои с мъж, който я бие, обича да я бият.
— Не мисля, че това е вярно — възрази Сюзан, на облото ѝ лице бе изписано пълно объркване.
— Той не ме бие — подчерта Крис. — Само се караме, като всички други хора.
— Не като всички — обади се Барбара.
— Нека да поговоря с един човек от моя офис. Сигурна съм, че ще намерим добър адвокат по бракоразводни дела.
— Не мога да се разведа. И дума да не става.
После всички заговориха едновременно, гласовете им се смесиха, зазвучаха като един. Няма от какво да се страхуваш. Няма абсолютно никакъв шанс той да получи попечителство над децата. Какъв друг избор ти е оставил? Не можеш да останеш в тази къща. Той е чудовище. Трябва да се махнеш от този човек. Трябва да се махнеш, преди да е станало твърде късно.