— Какво можем да направим? Тя избира дали да тръгне с него.
— Но той е в състояние да я убие някой ден.
Всичко е наред, искаше да ѝ каже Крис, а Тони я буташе по предната алея към колата им. Не бива да се безпокоиш. Тони обеща, че това никога няма да се повтори.
Втора част
1988-1990
Барбара
10.
Барбара се събуди с впечатленията от един сън, в който някакво бебе с памперси размахваше нож и я преследваше около леглото ѝ.
— Мили боже — прошепна тя, пресегна се и изключи будилника, преди сам да е спрял. — За какво бе всичко това?
До нея мъжът ѝ спокойно хъркаше. Рон лежеше на една страна, с гръб към Барбара. Тъмната му коса бе започнала да поизтънява на върха. Но все още си беше красив, помисли си тя, докато гледаше как одеялото на зелени райета се повдига и пада с всяко негово вдишване. Бореше се с желанието да целуне голото му рамо. Но това можеше да го събуди, а тя имаше много работа да свърши в половината час, преди той да стане. Барбара нагласи часовника да звънне отново в шест и трийсет и се измъкна от леглото.
— О, боже — каза на отражението си в огледалото на банята. Същото повтаряше всяка сутрин, въпреки че, в интерес на истината, никак не изглеждаше зле. Кожата ѝ действително бе малко по-бледа от необходимото, но очите ѝ, благодарение на лифтинга, извършен от доктор Стийвс преди две години — сама си направи този подарък за четирийсетия рожден ден — бяха будни и без бръчки. Може би прекалено будни за шест часа сутринта.
— Ти си луда — беше ѝ казала тогава Сюзан. — Какво толкова лошо има в няколко фини бръчици?
— Защо да се месим на съвършенството? — попита я Вики. — Изчакай още няколко години.
Крис, разбира се…
Мили боже, горката Крис.
Барбара затвори очи и прогони мислите за Крис от ума си. Нищо не можеше да направи за нея. Нима полицията не ѝ бе казала същото?
Барбара замени копринения шал, с който увиваше косата си, преди да легне, с гумена шапка за баня, съблече бялата си найлонова нощница и влезе под душа, като внимаваше водата да е хладка и да не пада върху главата ѝ. Сапуниса наскоро оформените си гърди, масажира ги по начина, указан от доктор Стийвс, така че да не се втвърдяват, после премина към проблемната област на корема. Може би трябваше да се срещне с добрия доктор относно една козметична операция и на това място, но беше чувала, че са доста болезнени и крият голяма опасност от инфекция. Обаче упражненията не помагаха. Триста коремни преси на ден, а упоритото малко шкембе пак не искаше да изчезне.
Барбара приключи с къпането, изсуши се, изми си зъбите, нави една шепа горещи ролки на косата си и седна пред огледалото за началото на своя ежедневен ритуал. Първо крем за очи, после хидратант. Почти двеста долара за едно малко бурканче с двойно дъно. Луда ли бе? Свекърва ѝ би получила инфаркт, ако знаеше. „Не е зле да ѝ кажа“ — прошепна си Барбара и нанесе по един слой крем под всяко око. След това покри кожата си с лек фон дьо тен, като по скулите и врата го втри с внимателни дълги движения, преди да нанесе пудра на бузите си. „Малко и на носа, и челото“ — напомни си тя. За да се създаде илюзия за естествен тен. Не че Барбара някога би допуснала вредните лъчи на лятното слънце близо до кожата си. Дори и посред най-мрачната зима на Синсинати тя се мажеше с лосион против слънце с предпазен фактор трийсет.
Очерта очите си с виолетов молив, а устните с черешовочервен, после нанесе черна спирала и коралово червило. Измъкна горещите ролки и разчеса тъмната си коса, разнищвайки я на места, приглади я около раменете си, а зад ушите я фиксира с няколко скрити фиби, при което се зачуди дали корените ѝ не се нуждаеха от малко боя. Барбара Буш може и да предпочиташе по-естествения вид, но гледката дори и на един сив косъм бе достатъчна да накара тази Барбара да посегна към успокоителните. Тя отново си облече нощницата и се върна в леглото в мига, преди часовникът да оповести шест и половина.
— Рон, скъпи — прошепна Барбара, наблягайки в гласа си на сънливите нотки. Наклони се към него и гърдите ѝ леко докоснаха ръката му. — Време е да ставаш.
Той издаде някакъв звук, по-силен от въздишка, по-слаб от грухтене, но не помръдна.
— Рон, миличък. Шест и половина е.
Той се преобърна по гръб, отвори очи и се взря във вентилатора на тавана, който тихичко бръмчеше над главите им.
Барбара се наведе към него и обсипа шията му със серия нежни целувки. Рон едва помръдна.
— Добре ли си? — попита го тя, отдръпвайки се назад.
Той нищо не отговори и продължи да се взира в тавана.