— Рон, добре ли се чувстваш?
— Добре съм — каза той и седна, но избягваше погледа ѝ. — Просто съм уморен.
— Напоследък си доста уморен. Не мислиш ли, че трябва да идеш на лекар?
— Нямам нужда от лекар.
— А от какво имаш нужда? — предизвикателно го попита Барбара, навря се пред очите му, отпусна връзките на нощницата си и притисна неотдавна напомпаните си гърди в неговите. Може и да не бе обърнал внимание, когато ѝ направиха очите, но със сигурност забеляза, когато се прибра вкъщи с тези. Е, нищо че поизмръзваха малко през зимата. Нищо че зърната ѝ не бяха вече толкова чувствителни и откликващи, както преди. Поне му привличаха вниманието.
В следващия миг той бе вече върху нея и в нея. Секунди по-късно тласъците му бързо го поведоха към кулминацията, а тя имитираше своя оргазъм и се чудеше кое не прави както трябва. Докато се измъкваше от нея, Рон небрежно я целуна по челото, после стана от леглото, без да поглежда назад.
Така ли се държеше и с другите си жени?
Барбара се облегна назад върху блестящата абаносова табла и се заслуша в звука от водата в банята. Трябваше да спре да се тормози с непрекъснати мисли за другите жени на Рон, за възможността от зараза, за ужасяващата опасност от СПИН. Как можеше да очаква да бъде задоволена, като не се отпускаше? Сигурно Рон използваше презервативи, когато изпитваше нужда да се отклони от правия път, молеше се тя, твърде уплашена, за да повдига открито въпроса или да иска от него да използва предпазни средства, когато правеха любов. Да кара мъжа си да слага кондом в леглото бе равносилно на признание, че вярва на слуховете и инсинуациите, на отявлените лъжи, които хвърляха сянка на брака ѝ от самото му начало.
А нещата между тях вървяха много по-добре откак Тони така грозно избухна онзи следобед в къщата на Вики преди около три години. Ужасните лъжи, които намекна — не, не намекна, а направо наговори, нарече я чучело, за бога, обвини я, че не е достатъчно добра да задържи Рон при себе си, захвърли в лицето ѝ авантюрите на мъжа ѝ пред всичките им приятели, а на тях им се искаше да потънат в земята, понеже знаеха, всички знаеха за забежките на Рон, всеки знаеше. На път за вкъщи тя фактически се извини на Рон за избухването на Тони, като че ли то бе по нейна вина. „Това ужасно малко човече“ — спомняше си, че му каза. — „Как можа да наговори такива отвратителни неща?“
„Не се безпокой — бе ѝ отвърнал Рон. — Така или иначе никой не обръща внимание на този кретен.“
След това известно време изглеждаше, сякаш Рон се престарава да докаже, че Тони греши. Бе любящ, чаровен и внимателен. И Барбара реши да бъде възможно най-добрата съпруга, най-добрата компаньонка, най-добрата готвачка, най-добрата любовница. Взе да разучава разни секс списания и екзотични готварски книги — единствените книги, които имаше търпението да дочете до край — и прекарваше часове да измисля специални рецепти, така че мъжът ѝ да иска да се прибира навреме за вечеря. И действително, той винаги канеше гости у тях, приятели от факултета, а после и малки групи студенти, групи, състоящи се от все по-нарастващо число млади момичета, които открито боготворяха красивия си професор.
— Ставаш параноичка — нетърпеливо си прошепна Барбара. Само защото през последните няколко месеца Рон бе малко резервиран, не означаваше, че има авантюра. Имаше прекалено много работа, това бе всичко. Много му се насъбра, особено с извънредните летни курсове, които бе поел. Няколкото нощи, в които се прибра късно, не значеха нищо. Нямаше защо да се тревожи. Нали току-що бяха правили любов, за бога?
— Имаш ли много работа днес? — попита го тя, щом той излезе от банята, току-що избръснат, стройните му бедра, загърнати с голяма бяла хавлия.
— Обичайното. — Рон отвори гардероба и прегледа ризите си. — Мислех евентуално да излезем на вечеря днес. Само двамата.
Наложи се Барбара почти да седне на дланите си, за да не заръкопляска. Кога за последен път съпругът ѝ я бе канил на романтична вечеря?
— Звучи чудесно.
— Ще направя резервация във „Фатом“. В седем часа става ли?
— Идеално. — „Фатом“ бе най-изисканият ресторант в Синсинати, място, където да отидеш и да те видят. Там винаги бе претъпкано.
— Мислиш ли, че ще успееш да намериш маса?
— Ще видя какво мога да направя. — Той бързо се облече в синя риза на тънки райета и черни панталони. — Какво е времето днес? — Рон махна към прозореца.
Барбара незабавно стана от леглото, дръпна руските завеси в зелено и бежово, и надникна в обления от слънце заден двор.