Тъкмо се пресягаше за телефона да се обади на майка си, когато той иззвъня.
— Сюзан — каза мъжки глас с тон, подсказващ, че няма време за предисловия. — Питър Басет е. Чудех се дали не мога да те видя в кабинета си след, да кажем, десет минути?
— Разбира се. — Сюзан постави обратно слушалката, чудейки се дали ще я уволнят. Списанието издъхваше и една помощник-редакторка вече бе загубила работата си, откакто Питър Басет бе назначен в редколегията да помогне нещата да се обърнат. От седмици се носеха клюки, че в следващите месеци ще хвърчат още глави. Джереми Латимър може и да бе от значение за назначаването ѝ, но това не я правеше недосегаема. Може и да си скъсваше задника от работа, за да достигне сегашното си положение, но това не означаваше, че не могат да я уволнят.
Сюзан обичаше работата си. Независимо от ежедневните разочарования и понякога късните нощи, тя се чувстваше благословена, че работи нещо, което ѝ доставя толкова голямо удоволствие. Не всички имаха този късмет. Нали тъкмо това каза на класа на Ариел тази сутрин?
Сюзан отпусна глава върху дланта си и се втренчи в празния екран на компютъра си. Отсъствието на сутрешната оперативка изобщо не ѝ бе в услуга. Пет минути по-късно тя все още се взираше в екрана, когато телефонът отново звънна.
— Оная мърла е бременна — обяви Барбара, вместо „здравей“. — Можеш ли да повярваш? Женени са от по-малко от шест месеца и тя вече е бременна.
— Ти как си? — попита Сюзан.
— Не зная. Имам нужда да поговоря с някого. Свободна ли си за обяд?
Сюзан потри чело и погледна към кабинета на Питър Басет, макар че не можеше да го види от високата бежова преграда.
— Не. Съжалявам. Виж, защо не наминеш за вечеря? Можем тогава да поговорим. Доведи и Трейси. Сигурна съм, че Ариел ще се радва да я види. — Защо ли каза това? Ариел никога не се радваше да види когото и да е.
След като Барбара затвори, Сюзан побърза да се обади на майка си. В мига, в който чу треперливото „здравей“ на майка си, тя почувства, че нещо не е наред.
— Какво има?
— Обадиха ми се от кабинета на доктор Кинг — колебливо отговори майка ѝ, сякаш говореше на чужд език, който не бе усвоила достатъчно. — Изглежда в мамограмата ми има нещо съмнително. Искат да ми направят биопсия.
Сюзан се опита да каже нещо, но не излезе никакъв звук.
— Вероятно няма нищо — продължи майка ѝ, изговаряйки всичко онова, което би трябвало да каже Сюзан, ако би могла да си върне гласа. — Съвсем малко е и казват, че тези неща обикновено са безобидни, така че ще се опитам да не се тревожа.
— Кога искат да отидеш? — неохотно изрече Сюзан.
— Утре сутринта в десет часа.
— Ще дойда с теб. — В календара ѝ бе отбелязана друга оперативка за десет часа, но Питър Басет просто ще трябва да прояви разбиране. Или няма да прояви, помисли си тя.
— Благодаря ти, скъпа. — Майка ѝ видимо си отдъхна. — Наистина оценявам това.
— Ще те взема в девет и половина. Ще успеем ли да стигнем навреме?
Майка ѝ я увери, че ще имат предостатъчно време и Сюзан се сбогува с думите, че ще се видят сутринта. Тя постави слушалката и затвори очи. Моля те, нека майка ми да е добре, помоли се безмълвно. „Работата ми няма значение“ — прошепна във високата яка на зеления си пуловер. Вземи ми работата, продължи без думи. Само нека майка ми да е добре. Усети как по бузите ѝ се стичат сълзи.
Трябваха ѝ няколко минути да се съвземе и още една да почувства краката си достатъчно стабилни, за да стане. Точно петнайсет минути след обаждането на Питър Басет, тя застана пред стъклената стена на кабинета му.
Той говореше по телефона, но със свободната си ръка ѝ направи знак да влезе.
— Затвори вратата — прошепна, закрил с длан слушалката. — Сядай. Само една минута.
Сюзан затвори вратата, издърпа един син стол с висока облегалка срещу бюрото му, бавно седна на него и се опита да не изглежда, че му подслушва разговора.
— Напротив — казваше той. — Това е задължение на училището. Ако аз поема това, ако забраня на Кели да излиза през уикенда, задето бяга от час, тогава само ще си създам повече проблеми вкъщи, а няма да помогна с нищо за решаването на проблема в училище. Ваша работа е да я накарате да си понесе последствията. Последствията няма да имат нужния ефект, ако по съмнителен начин се налагат отвън. Вие знаете това така добре, както и аз. — Той нетърпеливо завъртя очи и обърна към Сюзан една месингова рамка със снимка на три привлекателни тийнейджъри.