Така че и той не беше спал, каза си със задоволство, докато плискаше лицето си със студена вода. Сложи на очите си студен компрес и почувства как уморената ѝ кожа постепенно се прибира в нормалното си положение. „Коя си ти?“ — питаше се уморено не за първи път, отмятайки от страните си няколко кичура матоворуса коса. „Избиват ми чивиите“ — отговори отражението ѝ с гласа на Вики и Крис се изкикоти с глас, който стържеше в гърлото ѝ като котка по вратата.
— Това е душевна мъка! — Монтана изпя зад стената на банята.
Можеш да го кажеш отново, помисли си Крис и пристъпи под душа. Завъртя кранчето и изпита удоволствие, когато горещата вода обля ръцете и краката ѝ, зашиба гърба ѝ с хиляди тънки жилави камшичета. Случилото се предната нощ бе колкото по вина на Тони, толкова и по нейна, призна си тя и се намести точно под струята, така че водата да удря косата ѝ в центъра и после да тече надолу по лицето.
Дали децата ги бяха чули като се карат, почуди се тя и долови далечното ехо от караниците на родителите си под пороя гореща вода. Три десетилетия по-късно гласовете им бяха все още тъй силни и мощни, както и тогава. Крис си спомни как лежи в леглото си и чува разправията им долу, яростните им реплики чукаха по стените на стаята ѝ, сякаш искаха да въвлекат и нея, нервно се завъртаха из коридора, процеждаха се през прага, просмукваха се във въздуха, който дишаше. Тя притискаше малката възглавница към лицето си, за да не вдиша отровата, запушваше уши с треперещите си ръце в опит да заглуши неприятните звуци. Веднъж дори слезе от леглото си и се скри в дъното на вградения гардероб, но гласовете станаха дори по-силни, сякаш вътре при нея имаше някой. Тя усети как някакви невидими пръсти я мушкаха откъм окачените над главата ѝ дрехи, а чужди езици я ближеха по бузите. Тогава с плач се втурна обратно към леглото си, зави се през глава и така лежа до сутринта, вцепенена, с ръце от двете ѝ страни и плътно затворени очи.
Всъщност, не беше ли направила същото нещо предната нощ?
Изобщо ли не бе пораснала?
Крис спря водата, излезе изпод душа и уви главата си с мека хавлия, раирана в синьо и бяло, а тялото си с друга, благодарна на парата, че замъглява образа ѝ в огледалото. Тя отвори вратата на банята и незабавно усети как студеният въздух я обгръща. Как стигнах до тук, зачуди се, пристъпвайки обратно в спалнята. Насред кошмара на своите родители.
— Здравей, мила — Тони се обади меко иззад прозореца.
Крис кимна безмълвно, с поглед забит в пода, а носът ѝ долови аромата на току-що приготвени палачинки.
— Донесох ти закуската в леглото — добави той.
Крис се отпусна на леглото, облегна се назад върху възглавниците и видя как пред нея като по чудо се материализира един поднос с купчинка палачинки с боровинково сладко, заедно с чаша прясно изцеден портокалов сок и каничка великолепно ухаещо кафе. Купичка от неръждаема стомана, пълна с масло, бе положена до малка бяла керамична кана с истински кленов сироп. Изкуствен червен гербер се подаваше от тънка стъклена вазичка.
— Нямаше нужда да правиш това — с нисък глас каза Крис, все още загледана настрани. Не го заслужавам, мислеше си тя.
Тони седна на края на леглото. Усещаше погледа му, докато мажеше палачинките с масло, топеше ги в топлия сироп, внимателно набождаше една след друга хапките с вилицата и ги поставяше в устата си. Странно, но с всяка хапка ставаше все по-гладна и все по-жадна с всяка глътка. За няколко минути палачинките изчезнаха, чашата със сок остана празна, кафето свърши.
— Вкусно ли беше? — попита Тони. Долавяше усмивката в гласа му.
— Чудесно — отговори му, твърдо решена да не го поглежда, защото знаеше, че ако го погледне, това ще бъде край на играта.
— Толкова съжалявам, Крис.
— Недей.
— Знаеш, че не исках да стане така.
— Моля те…
— Знаеш колко много те обичам.
Крис усети, че очите ѝ се изпълват със сълзи. Господи, никога ли не спираше да плаче?
— Моля те, Тони…
— Няма ли поне да ме погледнеш? Толкова ли много ме мразиш, че не можеш дори да ме погледнеш?
— Не те мразя. — Крис повдигна очи и те погълнаха съпруга ѝ с един бърз поглед.
Тони не би могъл да бъде описан като блестящ, за разлика от съпруга на Барбара, или изискан като съпруга на Вики, нито дори мил, първата дума, която ти идва на ум, описвайки съпруга на Сюзън, но щом веднъж те уловеше с очи, нямаше връщане назад. Загадъчен мъж, произнесе се Барбара. Впечатляващо присъствие, прецени Сюзън. Секси, кратко обобщи Вики. Нешлифован диамант, съгласиха се всички.