Кевин бе работил през последните шест седмици във фитнес клуба в сградата, където се помещаваше и офисът на Вики. Личните треньори са последният писък на модата, обяви Вики. Струват си всяка стотинка. Барбара тутакси се записа при Кевин за осем лични тренировки, по два пъти седмично, независимо че кредитните ѝ карти вече бяха почти стигнали до лимита, а Рон надаваше вой относно всички тези пари, които харчи. Да, той се бе съгласил да поеме разноските от кредитните ѝ карти в продължение на пет години, като част от споразумението по развода, но в рамките на разумното.
Да се шибаш, Гаднярю Рон, помисли си Барбара. А после, през смях — не, шибай мен! Което и правеше толкова добре Кевин, хиляди благодарности. Тя си помести задника, за да се нагоди към продължителните тласъци на тесните бедра на Кевин. Колко много енергия имат младите, помисли си и хвърли поглед на часовника от другата страна на огромното, но твърде кораво легло на Кевин. Трябваше ли всичко негово да бъде толкова дяволски твърдо? Тя почти се изкиска, но смехът ѝ можеше да се изтълкува погрешно.
Кого се опитваше да измами? Той не би я чул. Можеше дори и да не помни, че тя бе все още там, от толкова време вече се клатеше. Почти четирийсет минути, ако можеше да се вярва на този часовник. Бе два часа сутринта. Той никога ли не се изморяваше? Колкото до нея, тя бе изгубила всякакъв интерес към цялата работа още преди двайсет минути, когато стана ясно, че няма да изпита оргазъм. Обещаващите тръпки се бяха превърнали в болезнени дразнения. Вместо възторг, изпитваше огорчение. Ако не ѝ се удадеше скоро да заспи, торбичките под очите ѝ щяха да стигнат до брадичката. Време бе малко да ускори нещата. Да ги вземе в свои ръце. Което и направи.
Тя го сграбчи за задника, простена, започна добре усвоения ритуал. Последва серия от къси стенания, придружени от леки движения с главата. Нищо твърде драстично, само колкото да даде на момчето да разбере, че е готова и не се налага да се старае толкова. Но Кевин сякаш не разбра и продължи постарому. Стоновете преминаха в писъци, писъците в задъхване. Но момчето си знаеше своето.
Като пътнически влак, помисли си Барбара и се стовари върху възглавниците, опитвайки се да се намести удобно. Явно, тя нямаше да ходи никъде. Представи си как става от леглото, а младият мъж стои прилепен към тялото ѝ като куче, захапало крак. Можех да съм коя да е, даде си сметка и задоволството ѝ премина в удивление. За Кевин тя не съществуваше в по-голяма степен, отколкото за Рон или за доктор Стийвс, или за Садам Хюсеин, ако беше на въпрос. Бе изчезнала в някакъв по-долен свят на захвърлените, мъглива област, пълна с жени над четирийсетте, статистки във филм, които запълват сцените, или заемат място, без да отвличат вниманието от главните герои. Служат за фон. Може би привлекателен, но все пак фон.
Над нея Кевин продължаваше тласъците си с плътно затворени очи.
Той не ме вижда, помисли си Барбара, също затвори очи и взе да си възстановява нещата, които трябваше да свърши на следващия ден. Трейси щеше да се прибере след уикенда с Рон към три часа. Май трябваше да напазарува, да пооправи малко къщата, може би да приготви на Трейси любимата ѝ вечеря от макарони със сирене, преди да отидат до „Индиан Хил“, за да гледат участието на Кирстен Латимър в пиесата „Оливър!“, поставена от нейната гимназия. Не, реши Барбара и обви с крака стегнатия малък задник на Кевин, щеше да изведе Трейси на вечеря. Нека плаща милият ѝ стар татко. На ти, Гаднярю Рон, помисли си тя и яростно се изтласка с бедра. И пак, копеле такова. И пак. И пак.
В следващия миг Кевин, може би изненадан от нейния неочакван страстен изблик, нададе силен вик, стегна се, сякаш зае стартова позиция за бягане, после изведнъж се стовари отгоре ѝ, като кукла, чиито конци внезапно са били прерязани.
— Уау — възкликна той, тялото му лъщеше от доволна пот. — Невероятно беше. Ти си нещо различно, знаеш ли?
Барбара се засмя. Подходящо описание, помисли си тя. Главата ѝ бе обхваната от познато усещане за обърканост, подобно на фина мъгла. Бе станала чужда дори на себе си.
Нещо различно.
Нещо друго.
Барбара напусна малкия апартамент на Кевин в три часа сутринта. Тръгна си с колата, като смотолеви някакво извинение, че рано сутринта трябва да посрещне Трейси вкъщи.