Само че тя не можеше да се помръдне.
Бе вързана.
И не знаеше как да излезе от кашата, наречена неин живот.
Ако поне Крис бе тук да си поговорят. Крис би я разбрала. Но Крис си бе отишла, отвлечена посред нощ от едно чудовище, което тихомълком бе продало къщата ѝ на Гранд авеню и я бе затворило в малка къща под наем в недалечното предградие „Батавия“. Вики нае един частен детектив, който бързо откри местонахождението им и жените отидоха на „Елм стрийт“ и се изправиха срещу Тони на входната им врата. После, когато той отказа да им позволи да видят Крис, повикаха полиция. Но полицаите ги уведомиха, че нищо не може да се направи, понеже Крис отказва да подаде оплакване и им изнесоха строга лекция за това, че трябва да си гледат своята работа.
Барбара бе пренебрегнала предупрежденията им и в следващите няколко седмици продължи да ходи до „Батавия“ почти всеки ден, паркираше колата пред миниатюрното дървено бунгало, с надеждата да зърне Крис. Но завесите бяха винаги дръпнати. Нямаше признаци на живот. Месец по-късно Барбара спря пред къщата, за да открие, че предната врата зее разтворена и къщата е напусната. Крис бе изчезнала.
Не последваха други опити да я намерят. „Нищо не можем да направим“ — казваха от време на време жените през следващите години, но Барбара не вярваше в това, а бе сигурна, че и другите не вярват. В процеса на времето, неизречената им вина се сгъстяваше, после се втвърди като защитна обвивка. Когато се срещнеха, те вече не се целуваха по бузите, а вместо това си пращаха въздушни целувки. Когато се прегръщаха, вината им ги държеше на разстояние.
Гранд дамите не бяха толкова велики без Крис.
Барбара стигна до залата за упражнения в дъното на дългия коридор и забеляза Сюзан да се бъхти на една от шестте ленти за тичане, докато Вики упражняваше тласъци на най-близкия от трите гладиатора. Това не е много подходящо за теб, помисли си Барбара, бутна стъклената врата с рамо и незабавно усети гореща вълна в лицето си.
— Ето я! — извика Вики и пет запотени глави се обърнаха в нейната посока. — Чудехме се какво ти се е случило.
— Започнахме да се притесняваме — упрекна я Сюзан.
— Извинявайте. Изгубих представа за времето. — Барбара пусна пликовете си на земята, свлече палтото си от раменете и остана по току-що закупеното си трико на синьо-черни райета. Тя осъзна, че си е забравила гащетата.
— Хубав екип — каза Сюзан. Носеше свободни сиви панталони за джогинг и безформена бяла тениска. Кафявата ѝ коса, дълга до брадичката, бе влажна от усилията. — Кога го купи?
— Тази сутрин.
Сюзан поклати глава и няколко едри капки пот се плъзнаха надолу от челото до върха на носа.
— Нещо ми подсказва, че известен колежански професор няма да е особено щастлив. — Струйка пот се търкулна към устата ѝ и несигурно се задържа върху извивката на горната ѝ устна.
— Следващият път, когато се развежда, трябва да чете и най-ситно изписаното — каза Вики, скочи от уреда и стисна ръката на Барбара, отправяйки се към свободните тежести в центъра на помещението. Носеше черни шорти и подходяща тениска със знака на „Тела по поръчка“ върху лявата си гръд.
— Тя отново е бременна — съобщи Барбара. Думите отекнаха в ушите ѝ, замаяха я.
— Какво?
— Кой?
— Гаднярът Рон и Гнусната Пами — каза им Барбара и се подпря на най-близката скамейка. — Чакат друго бебе през юни. Можете ли да повярвате? Тя все още кърми невръстния Брандън, за бога.
— Кога разбра?
— Трейси ми се обади от дома им рано сутринта.
— Тя как го приема?
— Напълно спокойно — удиви се Барбара. — Знаете каква е Трейси. Нищо не е в състояние да я развълнува.
— А ти? — Сюзан намали скоростта на пътеката си и загрижено погледна Барбара.
— Добре съм. — Барбара сви рамене, макар че в действителност бе всичко друго, но не и добре. От седмици не бе спала като хората, а уикендите, които Трейси прекарваше у Рон, бяха особено тежки. Бе свикнала Трейси да спи до нея в леглото. Новината за бременността на Пам се бе стоварила върху нея с тежестта на петкилограмова плесница. Да харчи парите на бившия си съпруг бе само временно облекчение за нея. Дори догадката, че най-вероятно бившата ѝ свекърва плаща сметките, донесе само моментно удовлетворение.