Такава каша забърках, помисли си сега Барбара, досещайки се колко ядосан щеше да е Рон от безконечните ѝ прищевки. Нима вече не я бе заплашил да се върнат отново в съда, ако не започне да контролира разходите си? Какво се опитваше да направи тя? Не знаеше ли, че като му извива ръцете може да получи шамар по лицето?
Барбара се завъртя, стараейки се да избегне отражението си в огледалните стени наоколо. Какво толкова имаше да се види в крайна сметка, освен една истерична жена на средна възраст в нелепо трико на синьо-черни хоризонтални ивици, които само подчертаваха наедрялата ѝ талия. И какво изобщо правеше тук? Упражненията нямаше да ѝ помогнат. Нищо не можеше да ѝ помогне.
— Е, чу ли новината за Кевин? — питаше Вики.
— Кевин? — повтори Сюзан, а сърцето на Барбара спря.
Мили боже, помисли си тя. Той има СПИН. Аз съм мъртва.
— Треньорът ми — обясни Вики. — Нашият треньор. — Тя протегна ръка в посоката на Барбара. — Бивш треньор май трябва да кажа.
— Да не е умрял? — ахна Барбара.
— Умрял! Не, просто го уволниха, това е всичко. Защо си мислиш, че е умрял, за бога?
— Защо са го уволнили? — попита Барбара, пренебрегвайки въпроса, опитвайки се да си възвърне самообладанието.
— Явно е спял с половината си клиентки. Стигнало до управата и те изритали сладкия му малък задник.
— И ти ли? — попита Барбара, ужасена от мисълта, че тя и приятелката ѝ може да са споделяли един и същ сладък малък задник.
— Какво и аз ли? Дали съм спала с Кевин? Ти майтапиш ли се? Аз си имам правило никога да не спя с някой, който е по-хубав от мен. А ти?
— Какво? Разбира се, че не.
— Твърде лошо — каза Вики и върна петкилограмовата щанга на стенда ѝ. Взе две гири по два килограма и половина и почна да ги повдига последователно зад врата си и над главата си. — Предполагам, че теб няма нужда да те питам — добави тя, поглеждайки към Сюзан, която само превъртя очи. — Не съм си и помислила. Както и да е, боя се, че трябва да си съкратя тренировката. Един мой клиент ще дойде в два часа.
— Днес е събота — припомни ѝ Сюзан.
— Това е бизнес — отговори Вики. — Какво става с обяда в петък? Аз си сверих календара и действително имам свободен час тогава.
— Не мога — каза Сюзан. — В петък ще обядвам с прекия ми началник.
— О-о, това звучи интересно. Какъв е той, все пак?
— Много мил. Много умен.
— Много готин, както схващам.
— Не съм забелязала.
Сега беше ред на Вики да превърти очи.
— Господи, Сюзан, не си никак забавна. Нали, Барбара?
Барбара сви рамене. Очакваше Вики да отправи поканата си за обяд и към нея. Но Вики продължи да повдига гирите над главата си в тишина и не каза нищо повече за обяда в петък.
— Добре, трябва да тръгвам. По-късно ще се чуем, момичета — след няколко минути обяви Вики, пусна гирите, събра си нещата, прати им въздушни целувки и с бързи, резки движения, които ѝ придадоха вид на размазана фотография, напусна залата.
Само въпрос на време е тя напълно да изчезне от живота ми, помисли си Барбара, докато гледаше как вратата се затваря зад гърба ѝ. Първо Крис я напусна, после Рон. А сега Вики и Сюзан се сближаваха, прекарваха си времето заедно, споделяха си и все повече я изоставяха навън, на студеното. По дяволите, дори сладкият малък задник на Кевин си бе отишъл. Колко ли време оставаше, докато Трейси реши, че предпочита да живее с баща си? Колко още имаше, докато остане съвсем сама?
— Барбара?
Сюзан слезе от пътеката и направи няколко стъпки към нея.
— Барбара, какво става?
— Да става ли? Какво имаш предвид?
— От две минути ти говоря, а ти нищо не чуваш, не е ли така?
— Извинявай.
— Добре ли си?
— Разбира се. Защо? Има ли някакъв проблем?
— Ти ми кажи. Стоиш си просто така по средата на залата. Не си помръднала, откакто си свали палтото.
Барбара преглътна неочакваните си сълзи. Какво ѝ ставаше?
— Предполагам, че нямам много настроение да се упражнявам днес.
— А за какво имаш настроение?
— За сладоледа на Грейшър — тихо отговори Барбара, очаквайки Сюзан да я упрекне.
Но вместо това тя се засмя.
— Звучи чудесно.
— Участваш ли?
— Не мога — извини се Сюзан. — Оуен ще дойде да ме вземе след половин час. Ще идем да видим майка ми.
Барбара незабавно се почувства виновна, задето не се бе поинтересувала за майката на Сюзан, която бе в болница и се възстановяваше от последната си операция. Горката жена — мастектомия миналата година, а сега още една операция за премахване на раков лимфен възел на врата.