— Къде отиваш? — попита Уайът с гласа на баща си, втренчил в нея обвинителен поглед.
— Да пера. — Крис протегна трите ризи в ръката си почти като оправдание.
— Можеш да свършиш това по-късно, скъпа — каза Тони и протегна към нея едната си ръка. — Защо не седнеш и не си починеш за малко? — Той потупа празното място до себе си на износения морскосин кадифен диван. — Хайде, Криси. Пералнята няма да избяга.
Звучеше толкова смислено, разумно, обичливо, помисли си Крис. Ако само можеше да се научи да не го предизвиква, всичко щеше да бъде наред. Можеха отново да са щастливи, както в началото на брака си. Крис затвори очи и се опита да си припомни последния път, когато бе изпитала нещо, което поне малко се доближаваше до щастие.
— Какво има, Криси? Не искаш ли да правиш компания на мъжа си?
Крис почувства скритата заплаха в мекия глас на мъжа си. Не ставай глупава, напомни си тя. Нямаше никаква заплаха. Причуваха ѝ се разни работи, точно както Тони казваше винаги. Приписваше му измислени думи. Правеше неверни заключения. Прибързани изводи. Сама си създаваше проблеми.
Крис стоеше в коридора, неспособна да помръдне. Пристъпваше от крак на крак, тялото ѝ се клатеше неуверено, докато наблюдаваше семейството си, скупчено в другата стая. Къде бе нейното място, почуди се тя. Никъде ли нямаше място за нея?
— Прави каквото искаш — каза Тони, оттегляйки поканата си, и отново насочи вниманието си към телевизора.
Крис остана замръзнала на мястото си, опитвайки се да реши кое ще ѝ донесе по-малко пагубни последици по-късно.
— Какво чакаш? — с равен глас се обади Тони, без да откъсва очи от телевизора. — Да дойде Коледа ли?
Рауди избухна в детински кикот.
— Коледа! — весело заповтаря той. — Какво чакаш? Да дойде Коледа ли?
Коледа, безмълвно повтори Крис. Не се бе сещала за Коледа, а тя бе почти дошла, след по-малко от три седмици. Тони бе споменал нещо, че ще ги изведе всички тази седмица да изберат елха. Може би щеше да го уговори да ѝ даде малко допълнителни пари, за да купи картички и да ги изпрати на приятелките си. Не беше ги виждала от толкова дълго време. Те нямаха представа къде е тя, нито че все още е в областта на Синсинати. Нито че е още жива.
— И докато переш тези ризи — обади се Тони, тъкмо когато се бе обърнала да излиза, — можеш да помислиш дали да не изпереш и тази нощница на тебе. Приличаш на пачавра.
— Пачавра! — високо повтори Рауди. — Пачавра, пачавра, пачавра.
— Млъкни, глупчо — заповяда му Уайът и за миг Крис си помисли, че той може би се опитва да я защити. Тя се обърна, в очите ѝ избиха сълзи на благодарност, но това което видя, бе как Уайът ядосано размахва своя „Геймбой“ пред лицето на по-малкия си брат. — Сгреших заради теб! Развали всичко!
— Мамо! — проплака Рауди, слезе от скута на баща си и изтича към нея. Блъсна се в коленете ѝ и тя изпусна ризите на Тони, които се свлякоха на пода.
Тони тутакси се озова до тях и насила откъсна ръцете на Рауди от краката ѝ.
— Ти какво, да не би да си някакво мамино синче — тичаш при майка си, вместо сам да се защитаваш? Върни се обратно и фрасни брат си по носа.
— Тони!
— Ти нямаше ли да переш? — попита той, а Рауди се върна във всекидневната и се изправи срещу брат си. Крис с тревога наблюдаваше как двете момчета започнаха да се блъскат. Тя се наведе и вдигна ризите от земята.
Тони се усмихна и закачливо я плесна по задника, докато се отдалечаваше. Сигурно замисля нещо специално за нея по-късно, помисли си Крис, отвори вратата на пералното помещение, после я затвори след себе си, приглушавайки звуците от битката на двамата си сина. Всяка секунда Монтана щеше да затръшне учебниците си и раздразнено да избяга от стаята, крещейки към майка си: „Какво ти става? Не можеш ли да направиш нещо?“. А какво можеше да отговори тя? Нищо. Крис бе точно толкова безполезна, колкото всички твърдяха.
Тя пусна топлата вода и внимателно положи ризите на мъжа си в големия леген до автоматичната пералня със сушилня. Тони отдавна бе решил, че химическото чистене е ненужен разход и че предпочита ризите му да се перат и гладят на ръка. Крис имаше много свободно време. Нямаше причина да не може да включи прането на ризите му в дневната си програма. Ръчно изпрани, бе настоял той, дори и след като тя му показа инструкциите, разясняващи, че няма опасност ризите да се перат и сушат машинно. Спорът бе приключил с една звучна плесница през лицето ѝ, която отекна чак до окото и предизвика нервен тик на бузата, задържал се три седмици, преди да изчезне.