Крис не каза нищо, умът ѝ препускаше напред, опитваше се да разбере накъде води този разговор.
— От колко време? — повтори Тони.
— Не зная.
— Обзалагам се, че от достатъчно дълго. Което е срамота. Тя изглежда дяволски добре, казвам ти.
Крис мачкаше тънкото бельо, докато то се превърна в стегната малка топка.
— Ти не би имал нищо против, ако ѝ се обадя?
— Защо да имам нещо против? По дяволите, обади се на куклата Барби. Покани я тук.
— Да я поканя тук? Кога?
— Кога? А ти кога мислиш? Тази нощ. Веднага.
— Сега? — На къде клонеше той? — Късно е, Тони. Тя няма да дойде по това време.
— Сигурен съм, че ще дойде. Само да чуе гласа ти и ще е на половината път. Ще довтаса преди още да си затворила телефона.
И тогава какво, зачуди се Крис.
— И тогава какво?
— И тогава ще оставим природата да си вземе своето. — Тони млъкна за малко и прокара многозначително език по долната си устна. — Ние, тримата.
Крис поклати глава. Сигурно се шегуваше. Наистина ли намекваше за тройка, включваща нея и най-добрата ѝ приятелка? Допускаше ли и най-слабата вероятност Барбара да се съгласи?
— Какъв е проблемът, Криси? Да не би да искаш да запазиш малката си приятелка само за себе си?
— Сигурно се шегуваш — прошепна Крис и болезнено ѝ се прииска да изтича до телефона и да се обади на приятелката си, дори само за да чуе гласа ѝ отново.
— Майка ти не те ли е научила да си даваш нещата? Не ти ли е казвала, че не е учтиво да си пазиш играчките само за себе си?
— Това е смахнат разговор, Тони.
— Моля? Какво каза? — Главата му се наклони на една страна. — Какво става тук, Криси? Трябва ли да ти давам урок? Това ли ме караш да направя?
Крис паникьосано се огледа от едната стена в убит цвят на горчица, към другата. На горната ѝ устна и челото изби пот.
— Виж, нека се преоблека в това хубаво бельо, което си ми купил. — Тя започна да го разгъва и да го приглажда върху бедрата си. — Не се нуждаем от никой друг, за да си прекараме добре.
— Виждал съм те как гледаш другите жени, Крис. Зная, че би искала лично да опиташ как е. Просто се опитвам да направя нещо хубаво за теб.
— Ти си единствения, когото искам, Тони.
— Наистина ли?
— Знаеш, че е така.
— Защото понякога не чувствам да ме цениш достатъчно — говореше той, сякаш на себе си. — Случва се да отделя време и грижи да ти купя нещо хубаво — той посочи все още смачканото бельо в ръцете ѝ, — а ти не изглеждаш наистина щастлива от това. Ето защо си помислих, че може би ще се зарадваш повече, ако включим още някой, когато правим любов.
О, боже, помисли си Крис. От колко ли време зрее тази идея?
— Не е нужно да е куклата Барби, ако това ще те накара да се чувстваш твърде неудобно. Бихме могли да намерим някой друг.
— Наистина, Тони. Не искам никой друг. Ние двамата сме всичко, което ми е нужно.
— Наистина ли?
Тя трескаво закима.
— Позволи ми да ти го докажа. Моля те, Тони, нека ти докажа.
— Преобличай се.
Крис се втурна в банята, затвори вратата след себе си, а от очите ѝ се стичаха сълзи надолу по бузите, докато разкопчаваше нощницата си. „Моля те, Господи, помогни ми.“ Какво щеше да прави? Достатъчно добре познаваше Тони, за да знае, че тази идея не му е хрумнала просто така, че от известно време я е обмислял и е изчаквал удобно време да ѝ я подхвърли. И нямаше да я изостави. Само защото временно е изоставил тези мисли, не означаваше, че ги е забравил. Не, помисли си Крис и изхлузи нощницата през главата си. После обу тънките лилави бикини с тяхната абсурдна гарнитура от изкуствена кожа и несръчно ги опъна на бедрата си. Нямаше начин Тони да се откаже от последната си гадост, докато не я принуди да се съгласи. „Не мога да го направя“ — прошепна тя, докато нахлузваше неудобния сутиен с нелепата му шифонена пелерина. „Няма да го направя.“
Само дето си знаеше, че ще я принуди. Щеше да ѝ се кара, да я тормози и да я бие, докато накрая тя не просто щеше да се предаде, но и сама да го желае. Точно както стана тази нощ. Нима не го бе молила сама? „Ти си всичко, от което се нуждая“ — бе повторила повече от един път. — „Моля те, Тони, позволи ми да ти го докажа.“
— Отвращаваш ме. — Тя заплю отражението си в огледалото и видя как една струйка от слюнката потече надолу по стъклото. — Жената чудо — подигра се и размаха лилавата шифонена пелерина, украсена с изкуствена кожа, която падаше свободно по гърба ѝ. Сети се за трите си деца в стаите им надолу по коридора, какво ли щяха да си помислят, ако видеха майка си, облечена като някаква противна анимационна героиня. Какво по дяволите, каза си и отвори вратата на банята, скочи в спалнята, сякаш скачаше от висока скала.