— Толкова съжалявам — каза му сега, взе главата му в ръцете си и я притисна през хавлията към гърдите си.
— Ще се оправим — побърза да я увери той. — Не че не мога да си намеря друга работа.
— Разбира се, че ще си намериш друга работа.
— Не искам да се тревожиш.
— Не се тревожа. Просто ми се иска да бях знаела. Тогава може би снощи нямаше…
— Не се опитвам да се извинявам за поведението си снощи.
— Зная.
— Бях извън себе си.
— Бил си разстроен от загубата на работата си.
— Това не ми дава право да си го изкарвам на теб.
— Вината беше колкото моя, толкова и твоя. Тони, толкова съжалявам…
— Обичам те, Крис. Толкова много те обичам. Не ме е грижа за проклетата работа. Мога да загубя милион работи. Не мога да загубя теб.
— Няма да ме загубиш. Няма. Няма.
И тогава те се прегърнаха, и той я целуваше така, както я бе целувал, когато тя бе на деветнайсет, а той я бе убеждавал да избяга с него, така, както я бе целувал първия път, когато правиха любов, така, както я целуваше винаги, когато се сдобряваха след скандал, къси, нежни целувки, едва докосващи устните ѝ, почти боязливо поддаващи се на поканата. После изведнъж усети как той размотава хавлията от главата ѝ и тя се свлече върху голите ѝ рамене. Влажната коса падна в небрежни къдрици на лицето ѝ. Крис автоматично посегна да я подвие зад ушите си, но ръцете на Тони вече дърпаха хавлията от гърдите ѝ и я разтвориха, докато я събаряше на леглото.
— Мамо! — разнесе се внезапен вик зад вратата.
Крис незабавно усети как тялото на Тони се стяга и затаи дъх в очакване на реакцията му. Но той само се засмя и в този неочакван гърлен звук тя долови всички причини, поради които се бе съгласила да избяга с него преди толкова много години. Звукът обещаваше едновременно сигурност и постоянство, нещата, които ѝ липсваха в детството.
— Точно сега мама е малко заета, Монтана — провикна се Тони. Ръцете му вече бяха на ципа на дънките му.
— Искам мама — настоя детето, натискайки бравата.
— Идвам след минута, тиквичке — каза ѝ Крис и се опита да седне, но Тони неочаквано я обхвана здраво за раменете, докато Монтана продължаваше да бута вратата на спалнята. Защо той я бе заключил?
— Мамо! Мамо! — Тънкото гласче на Уайът се присъедини към това на сестра му в коридора.
— Помните ли какво говорихме на закуска, деца? — попита Тони. Ерекцията му видимо издуваше дънките. — Че мама не се чувства много добре и ще ѝ позволите да си поспи до късно? Помните ли?
— Но тя вече е будна — настоя Монтана. — Чух ви да си говорите.
— Да, но тя все още не се чувства много добре.
— Какво ѝ е? — Гласът на Монтана съдържаше повече обвинение, отколкото загриженост.
— Мамо! Мамо! — проплака Уайът.
— Тони — прошепна Крис и целуна брадичката му. — Можем да направим това и по-късно.
Хватката му върху раменете ѝ се затегна.
— Върнете се в стаите си, деца. Мама наистина ще дойде скоро.
— Сега! — настоя отново Монтана.
— Тони, моля те — каза Крис. — Няма начин да се отпусна.
— Няма да отнеме много време. — Тони си смъкна дънките и дръпна главата ѝ към слабините си. — Хайде, Крис. Не можеш просто да ме оставиш така.
— Мамо! Пусни ме вътре.
— Моля те, Крис.
— Мамо-о-о!
— Защо не изпееш на мама една песен? — предложи Тони и насочи устата на Крис към себе си. Бавно движеше главата ѝ с ръка напред-назад.
— Какво да изпея?
— Каквото иска мъничкото ти сърчице — каза Тони, а пръстите му се забиваха в темето ѝ.
— Това е душевна мъка! — Монтана запя с пълно гърло. — Просто душевна мъка!
Мили боже, помисли си Крис. Това наистина ли се случваше?
— Обзема те, щом стане твърде късно. Чувстваш се като клоун.
Наистина ли правеше това със съпруга си, докато шестгодишната ѝ дъщеря пееше за душевни мъки зад вратата на спалнята? Не, не би могла да прави това. Бе твърде откачено, абсурдно.
Сякаш усетил нарастващото ѝ неудобство, Тони пое инициативата. Крис се хвана за рамката на леглото, за да не загуби равновесие.
— О, това е душевна мъка…
— Господи, Крис, толкова е хубаво. Толкова те обичам.
— Просто душевна мъка…
— Тони…
— Сега, Крис. Сега!
Тя усети как тялото му потрепери над нея, ръката му се отпусна върху косата ѝ, когато се отдръпна. Той бързо нахлузи отново дънките си. Крис преглътна, избърса си устата, масажира си челюстта, а той отиде до вратата и я отвори. Монтана и Уайът моментално нахлуха вътре, скочиха на леглото и в скута ѝ, сдърпаха се за място.