— Миришеш смешно — каза Монтана.
— Утринен дъх — намигна Тони, вдигна Уайът във въздуха и го задържа високо над главата си, а детето закрещя от възторг.
— Брей — каза Монтана, изхлузи се от ръцете на майка си и се хвърли към краката на Тони.
Баща ѝ без усилие я подхвана със свободната си ръка и я провеси от другата си страна.
— Кой ще спечели Суперкупата? — предизвика ги той.
— „Бенгалс“ — извика Уайът.
— Ти си мой човек.
— „Бенгалс“, „Бенгалс“! — Монтана се разпищя още по-силно, за да не я надвикат.
Господи, Суперкупата, помисли си Крис и срамежливо закри уста с ръка. Напълно бе забравила. Имаше толкова много да свърши, а дори не бе помислила какво ще сервира за обяд.
— Крис — обърна се към нея Тони, докато избутваше Монтана и Уайът извън стаята. — Виж, ако нямаш нищо против, да не казваш на никого нищо за това, че съм без работа…
— Разбира се, че няма.
— Поне не днес.
— Естествено.
— Няма смисъл да проваляме купона.
— Разбирам — усмихна се тя.
Сега вече си имам две тайни, помисли си Крис.
2.
Жените се бяха наредили около кръглата дървена маса, заемаща по-голямата част от малката кухня на Крис. По средата на масата стояха отворени няколко бутилки вино, бяло и червено, заобиколени от поне шест различни стъклени чаши. Между клюките и глътките шардоне Крис разсеяно белеше връзка големи моркови, Вики си играеше с краищата на новите си, не много сполучливи къдрици, а Сюзън и Барбара се смееха на съдържанието на най-новия брой на „Космополитен“. Бяха облечени делнично, в топли пуловери и дънки, само панталоните на Вики бяха кожени. Единствено Барбара беше с пола — в кралскосиньо и стигаше до земята.
— Това е купон за Суперкупата — иронично отбеляза Вики, когато я видя, — не сватба.
— Зная — безгрижно отговори Барбара и размаха пръсти. — Зная, зная.
— Тя не може да измени на себе си — каза Сюзан.
В стаята с телевизора, точно под тях, мъжете им пиеха бира и поред окуражаваха с викове или порицаваха с ръмжене безразличния екран. Във всекидневната децата им — общо седем, пет момичета и две момчета — ядяха пуканки и се кискаха на ентия епизод на „Драконът на Пийт“, под внимателния, макар и изморен поглед на неделната бавачка на Вики.
— Е, как мислите, каква е тайната ѝ? — внезапно попита Сюзан.
Ръцете на Крис замръзнаха както си белеше, усещайки всички погледи насочени към нея. От къде можеха да знаят, зачуди се тя и усети, че страните ѝ придобиват цвета на морковите. Нищо не бе казала, на никого не се бе доверила. Толкова ли добре бяха настроени на вълните една на друга? След едва четиригодишно приятелство, толкова чувствителен ли бе станал взаимният им радар? Нищо ли не можеше да скрие от тях, независимо колко е лично и срамно?
Крис бавно вдигна глава, с вече готови лъжи: Тайна? Каква тайна? Не, разбира се, че няма нищо. Но ако те продължаваха да я притискат, ако упорито отказваха да приемат искрените ѝ възражения и отхвърлеха лъжата, че само така им се струва, тогава какво? Можеше ли действително да им каже истината?
Но когато Крис вдигна поглед, видя, че никой не я гледа с тъжни питащи очи. Всъщност, никой не гледаше към нея. Сюзан и Барбара все още бяха заети със своето списание. Дори Вики бе спряла да си играе със своенравната си прическа и се бе присъединила към тях. Те поглъщаха с очи една снимка на Ракел Уелч, на която тя преливаше от миниатюрните си бели бикини и играеше йога на обления от слънце бряг на Малибу.
— Тайната ѝ ли? — повтори Барбара. — Шегувате ли се?
— Не ми казвай, че си е правила пластична операция — каза Сюзан.
— Разбира се, че си е правила — отсече Барбара.
— Ти казваш това за всички.
— Само защото е вярно. Хайде, стига, тя е над четирийсет.
— Чух, че са ѝ махнали две ребра — добави Вики.
— Сигурна съм, че е така — отбеляза Барбара.
— Мислите ли, че и циците ѝ са уголемени?
— Не.
— Да.
— Ако го е направила — поде Барбара, — искам нейния доктор. Свършил е страхотна работа.
— Да бе — съгласи се Вики. — Ако си с изкуствени цици, имаш две огромни буци посред нищото, със зърна, около шест сантиметра по-високо, откъдето трябва. Изглеждат смешно и всички знаят, че не са истински.
— На мъжете не им пука — каза Барбара, точно когато силен рев се понесе от долната стая. — Харесват ги, независимо колко изкуствени изглеждат.