— Защо? — попита Крейн и се запита дали Вандербилт знае, че го издирват.
— Защото осма палуба е изцяло наводнена. Люковете са херметизирани и асансьорните шахти са затворени.
— Изцяло наводнена? — Крейн се стъписа. Значи в Базата наистина имаше пробойна. Сега нямаше начин някой от класифицирания сектор да стигне до горните нива на станцията.
— И някои отделения на седма палуба. Нали така? — Вандербилт се обърна към един нисък мургав техник, казваше се Гордън Стампър.
Човекът кимна енергично.
— В момента близо шестдесет процента от седма палуба са под водата. През последните пет минути се наводниха отделенията от седмо до четиринадесето.
— Изглежда, сте открили друг маршрут — отбеляза Вандербилт и отново погледна Крейн изпитателно.
— Да, но сега е недостъпен — отвърна Крейн. — Едната от спиците за налягането е пробита и водата се излива в пространството между Базата и купола. Аварийният изход на второ ниво вече е под водата.
— Да, знаем за спицата — каза Вандербилт. — Ремонтните екипи са тръгнали.
— Пробойната е много сериозна — каза Крейн.
— Няма спор — рече Стампър. — Извинете ме, но трябва да се върна при екипа си.
— Елате пак след петнадесет минути и ми докладвайте какво е положението — каза Вандербилт.
Стампър кимна и тръгна.
— Той докладва на вас? — попита Крейн.
Вандербилт кимна.
— Аз съм с най-висок чин на палубите над осма.
— А къде са военните?
— Повечето работят по запушването на пробойната и запазването целостта на корпуса.
— Казахте, че знаете за пробойната. Имате ли представа какво я е причинило?
Учените се спогледаха, после Вандербилт каза:
— Саботаж.
— Сигурен ли сте?
Отново настъпи неловко мълчание.
— Роджър Корбет е попаднал на саботьорката, докато е поставяла експлозивите.
— Саботьорка? Жена?
— Мишел Бишоп.
Хюй Пионг ахна.
— Не — каза Крейн. — Не е възможно.
— Корбет е успял да набере номера на помощника си Брус на мобилния си телефон. Чул го е от собствената й уста.
Твърде много неща се бяха случили за съвсем кратко време и Крейн все още не беше започнал да асимилира ужасния шок. Побиха го ледени тръпки, които нямаха нищо общо с мокрите му дрехи. „Мишел? Не, не може да бъде“.
— Къде са те сега? — попита той.
— Не са избягали от осма палуба. Смятаме, че и двамата са загинали при експлозията.
Крейн разбираше, че в момента не може да мисли за това. С огромно усилие прогони мислите за Бишоп и Корбет и пое дълбоко дъх.
— Пробойната не е единственият ни проблем. Всъщност може би не е най-големият.
— Нали сте тук, за да ни обясните какво става. Поне така казахте.
Крейн огледа събралите се учени — бяха дошли още неколцина.
— Колко от вас имат достъп до секретна информация?
Двама души вдигнаха ръце. Единият беше Вандербилт.
Въпреки шока и умората Крейн разбираше, че ще наруши всички протоколи за сигурност, които се беше заклел да спазва, но не го беше грижа.
Той набързо описа положението — какво всъщност копаят, подозренията на Ашър, странното заболяване и откриването на произхода му, шифрованите послания и какво представлява ППИО. Пионг се обаждаше от време на време, за да изясни нещо или да добави своя забележка. Крейн говореше и наблюдаваше лицата на учените. Някои, включително двамата с достъп до секретна информация, кимаха, сякаш личните им подозрения бяха потвърдени. Други изглеждаха стъписани и изпълнени с недоверие, а един-двама дори скептично настроени.
— Королис е поел военното командването на Базата каза в заключение Крейн. — Не знам какво е направил с адмирал Спартан, но сега се намира в Стъклено топче Три, твърдо решен да проникне в границата Мохо. Доколкото разбрах, това може да се случи по време на днешното спускане, всъщност всеки момент.
— Какво предлагате да направим? — попита Вандербилт.
— Трябва да се свържем с повърхността, с АмШел или още по-добре с Пентагона, и да кажем на отговорните служители да сложат край на това безумие.
— Няма да е лесно.
Крейн погледна океанографа.
— Защо?
— Не можем да се свържем с повърхността. Вече опитахме.
— Какво не е наред?
— Комуникационните средства на седма палуба са наводнени.
— По дяволите — измърмори Крейн.
Настъпи кратко мълчание.
— Аварийната капсула — каза Пионг. Всички се обърнаха към азиатката.
— Какво имате предвид? — попита един учен.
— Щом не можем да се свържем с повърхността, значи ще трябва да отнесем съобщението на ръка.
— Тя има право — обади се друг учен. — Не можем да останем тук. Не и ако онова, което каза доктор Крейн, е истина.