Выбрать главу

— Има и още нещо — добави Пионг. — Ако не могат да запушат пробойната в спицата, нивото на водата навън ще продължи да се повишава.

— Базата не е построена да издържа на налягането на тази дълбочина — каза друг. — Ще се взриви отвътре.

— Капсулата може да побере стотина души — каза Вандербилт. — Ще има място за всички, които в момента са на горните палуби.

— А хората долу, в секретните нива? — попита Крейн.

— Още една причина да излезем на повърхността колкото е възможно по-бързо — отвърна Вандербилт. — Комуникациите са прекъснати. Колкото по-скоро отидем горе, толкова по-бързо ще изпратят тук спасителни и ремонтни екипи.

Крейн огледа групата. Учените кимаха одобрително.

— Тогава въпросът е решен — каза Вандербилт. — Да започнем да прехвърляме персонал в аварийната капсула. Ще ми трябват доброволци да проверят девета, десета и единадесета палуба и да изпратят тук когото намерят.

— Аз ще отида на девета палуба — каза Крейн. — Познавам я по-добре от другите.

Вандербилт кимна.

— Добре. Ще се срещнем отново тук веднага щом приключите.

Крейн се обърна към Пионг.

— Ще помогнеш с качването в капсулата, нали?

Тя кимна.

— Веднага се връщам. — Той окуражително стисна ръката й, после се обърна и хукна по коридора.

ГЛАВА 57

Рафърти завъртя рошавата си глава в тясното, миришещо на пот пространство в Стъклено топче Три.

— Сър.

Королис отмести очи от контролните уреди и го погледна.

— Сензорите отчитат аномалия в седиментния пласт.

— Къде?

— На по-малко от два метра под мястото на копаенето.

— Как се държи пробивната машина?

— Малко странно, сър. Щателно проверяваме всички показания.

Королис разсеяно кимна.

— Намалете скоростта наполовина.

— Слушам, скоростта наполовина.

— Нещо особено в данните за аномалията?

— Все още нищо, сър. Водата съдържа твърде много седимент. Трябва да се приближим.

— А ултразвукът?

— Има твърде много смущения отдолу, сър.

Королис потърка слепоочията си и прокле наум несъвършената апаратура. Изглежда, колкото повече се спускаха към аномалията, толкова по-ненадеждни ставаха уредите.

В сферата беше горещо и той избърса потта от челото си, после се вторачи в гумената рамка на външния видеоекран, натисна бутон на командното табло и активира прожектора под Топчето. Малкият екран мигновено показа бурен ураган от тиня и камъни — пробивната машина копаеше седимента под тях. Вакуумната тръба изсмукваше всичко и после го разпръскваше по морското дъно. Водата беше тъмна. „Много е мътна, по дяволите“ — помисли Королис, угаси прожектора, дръпна се назад и нетърпеливо забарабани с пръсти по лостовете на видеоекрана.

Отвън се чу приглушен тътен, сякаш от далечно разстояние. Доктор Флайт беше поставил поредния укрепителен обръч в шахтата.

Радиопредавателят се включи.

— Стъклено топче Три, тук Контрол на спускането.

Королис взе предавателя.

— Казвайте, Контрол на спускането.

— Доклад за експлозията, сър.

— Да го чуем.

— В северната спица за налягането очевидно има пробойна.

— А Базата?

— Осма палуба е наводнена и непроходима. Над петдесет процента от седма палуба също са под водата.

— Седма палуба? Невъзможно. Всички палуби са херметически затворени.

— Да, сър, но поради местонахождението на пробойната, водата прониква през вентилационните шахти. Съобщиха ни, че експлозията е причинена от…

— А ремонтните екипи? Контролират ли положението?

— Люковете на палубите непосредствено над и под пробойните са залостени. Приливът на вода е спрян.

— Свършили сте добра работа.

— Но водата се издига и в кухината на купола, сър. И ако седма палуба продължи да се наводнява, Бариерата ще бъде подложена на голямо налягане.

Королис почувства пулсираща болка в главата.

— Пробойната в спицата трябва веднага да бъде запушена.

— Но, сър.

— Не искам да чувам никакви оправдания. Вземете колкото ремонтни екипи са необходими и го направете.

— Сър — прошепна в ухото му Рафърти.

— Изчакайте — троснато заповяда в предавателя Королис, отдалечи го от устните си и погледна инженера. — Да, доктор Рафърти?

— Засичам насрещно движение.

— Откъде?

— Не съм сигурен, сър. Допреди минута нямаше нищо, появиха се изведнъж.

Королис примига озадачено.

— Стражите?

— Не е ясно какво е. Много по-големи са от стражите. И се движат бързо.

Королис доближи лице до екрана и отново запали външния прожектор.

— Обезопасете пробивната машина. Не виждам нищо в тъмнината.