Разбира се, организираната религия отдавна беше изгубила полезността си за него, но сега, докато наблюдаваше чудното трептящо нещо, той изпита същите смесени чувства. Той беше един от избраните. И това беше дарът на висша сила, най-прекрасният подарък.
Устата му пресъхна и вкусът на метал се върна.
— Някой от вас иска ли да погледне? — прегракнало попита той.
Рафърти се беше навел над лаптопа. Доктор Флайт кимна, надигна се и застана пред екрана. За миг не каза нищо, а после промълви:
— Не светлина, no-скоро мрак се вижда.
Рафърти вдигна глава.
— Капитане!
Королис го погледна.
— Вижте, сър.
Королис се наведе към монитора, който показваше две изображения, всяко виелица от тесни отвесни линии.
— Отначало не можах да разпозная спектъра от електромагнитна радиация. Няма логика и изглежда невъзможно.
— Защо? — Королис се улови, че крадешком поглежда видеоекрана.
— Защото спектърът съдържа вълни и от материя, и от антиматерия.
— Изключено. Материята и антиматерията не могат да съществуват заедно.
— Точно така. Но според сензорите предметът, който виждате на екрана, е съставен и от двете. След това отделих сигнатурата на материята от тази на антиматерията и получих ето това. — Рафърти посочи монитора.
— Какво е?
— Лъчение на Хокинг, сър.
Доктор Флайт изненадано се обърна към тях.
— Лъчение на Хокинг? — повтори Королис.
Инженерът кимна. Челото му се беше обляло в пот, очите му светеха със странен блясък.
— Топлинни лъчи, каквито се излъчват от краищата на черна дупка.
— Шегуваш се.
Рафърти поклати глава.
— Всеки астрофизик мигновено би разпознал спектъра.
Королис усети, че еуфорията му се разсейва и се превръща в отказ да повярва на очите си.
— Искате да кажете, че предметът, който гледаме, е черна дупка, съставена от материя и антиматерия? Това е невъзможно.
Флайт се обърна. Сините му очи блестяха на бледото лице.
— Мисля, че разбирам.
— Тогава, моля, обяснете, доктор Флайт.
— Господа, господа, господа. Предметът с форма на торус там долу не е една черна дупка, а две.
— Две? — повтори Королис. Недоверието му се засилваше.
— Да, две! Точно това казах. Представете си две черни дупки, всяка малка колкото стъклено топче, движещи се в много тясна орбита една около друга. Въртят се с бясна скорост, хиляда орбити в секунда, дори по-висока.
— Как е възможно? — попита Королис.
— Дори аз не знам всички отговори, капитане. Държи ги в орбита някаква сила, технология, каквато ние не познаваме. За невъоръженото око те изглеждат като едно-единствено тяло, а за уредите на Рафърти излъчват лъчението на Хокинг от материя и антиматерия.
— Но всъщност са отделни единици — каза Королис.
— Ама разбира се! — промълви Рафърти. — Същото, каквото показват данните за индивидуалните спектри на компютъра.
Королис изведнъж разбра. Беше невъобразимо невъзможно и в същото време невероятно елегантно с простотата си. Въодушевлението му се завърна.
— Материя и антиматерия. Свързани в едно, но без да се докосват. И ако силата, която ги държи заедно в орбита, бъде премахната или изключена.
— Материята и антиматерията ще се сблъскат — довърши мисълта му Рафърти. — Ще последва крайно и пълно превръщане на материята в енергия. Ще се освободи повече енергия на единица маса от всяка друга реакция, известна на науката.
— Искам да видя. — Королис зае мястото на доктор Флайт пред видеоекрана. Сърцето му блъскаше в гърдите, потните му ръце се хлъзгаха върху контролните лостове. Той се втренчи с подновен интерес и страхопочитание в сияещото пулсиращо нещо пред себе си.
Когато беше започнал да се спуска, се надяваше да открие нова и информативна технология, нещо страховито и величаво, което да гарантира превъзходството на Америка, но сега осъзна, че е надминал и най-смелите си мечти.
— Бомба — промълви той. — Най-мощната бомба във вселената. И ще се побере в кибритена кутия.
— Бомба?! — В гласа на Рафърти се долови безпокойство, дори страх. — Сър, това, което гледаме в момента, няма практическа употреба като оръжие.
— Защо? — попита Королис, без да откъсва очи от екрана.
— Защото не може да бъде използвано. Ако двете черни дупки се сблъскат, силата на експлозията ще е умопомрачителна и ще унищожи Слънчевата система.
Но командирът вече не слушаше, тъй като черната безкрайност отвъд екрана започна да се променя.