Разнесе се тих звън на камбанка и вратите се отвориха. Ашър направи знак на Крейн да се качи и го последва.
Асансьорът беше направен от същия странен материал като коридора. На таблото имаше шест необозначени бутона. Ашър натисна третия отгоре надолу и кабината започна да се спуска.
— Докъде бях стигнал? А, да. На седмата палуба е научният отдел — компютърен център и всевъзможни лаборатории.
Крейн поклати глава.
— Невероятно е.
Ашър засия. Изглеждаше толкова горд, сякаш Базата беше негова, а не собственост на американското правителство.
— Пропуснах да спомена стотици неща, които ще откриеш сам. Имаме три трапезарии, обслужвани от готвачи, специалисти по изисканата кухня, и шест фоайета за почивка за над триста души. Всъщност Базата си е град, намиращ се на две мили под повърхността на океана, далеч от любопитни очи.
— „В дълбините на океана несъзрени“ — цитира Крейн.
Ашър го погледна учудено и се усмихна.
— Това е от Андрю Милър, нали?
Крейн кимна.
— Да. „Бермудите“.
— Не ми казвай, че обичаш поезия.
— Чета от време на време. Придобих този навик, докато служех на подводници. Това е тайният ми порок.
Усмивката на загорялото от слънцето лице на Ашър стана по-широка.
— Вече те харесвам, Питър.
Отново прозвуча звън и вратите се отвориха в коридор, много по-широк и оживен от другите. Крейн се стъписа, като видя колко добре обзаведени са жилищните помещения. Подът беше застлан с елегантен мокет, а стените бяха облепени с тапети и украсени с картини, нарисувани с маслени бои. Коридорът приличаше на фоайе на луксозен хотел. Хора в униформи и лабораторни престилки сновяха насам-натам и разговаряха. Всички имаха пропуски, закачени за яките или на джобовете на ризите.
— Да, Базата наистина е инженерно чудо — продължи Ашър, — Имаме голям късмет, че я използваме. Това е десетата палуба. Имаш ли въпроси, преди да ти покажа стаята?
— Един. Ти каза, че Базата има дванадесет нива, но описа само шест. И асансьорът има само шест бутона. Крейн посочи контролното табло. — Какво има в останалата част на станцията?
Ашър се поколеба.
— Долните шест нива са секретни.
— Секретни?
Ашър кимна.
— Но защо? Какво правят там?
— Съжалявам, Питър. Бих искал да ти кажа, но не мога.
— Не разбирам. Защо?
Ашър не отговори и отново се усмихна — лукаво, малко тъжно и заговорнически.
ГЛАВА 6
Жилищните помещения напомниха на Крейн за луксозен хотел, но деветата палуба приличаше повече на презокеански кораб. Ашър му даде един час да се изкъпе и да подреди багажа си. След това щеше да го заведе в Медицинския комплекс.
— За да се запознаеш с колегите си.
По пътя Ашър набързо му показа палубата под каютите, известна като Поддръжка на екипажа. Името обаче не отговаряше на реалността на деветото ниво. Крейн видя кинозала със стотина места, пълна с книги библиотека и голям оживен разклон. От нещо като улично кафене се разнасяше музика. В отсрещния край имаше пицария, а до нея — оазис от растения, заобиколен от пейки. Всичко беше миниатюрно, за да се вмести в относително малкото пространство на Базата, но толкова умело направено, че нямаше усещане за теснотия или клаустрофобия.
— Девета палуба има уникално разположение — каза Ашър. — Изградена е около два големи перпендикулярни коридора. Екипажът кръсти този централен разклон Таймс Скуеър.
Крейн подсвирна.
— Забележително.
— Мултимедийният център и пералните са натам. А тук е търговският обект. — Ашър посочи витрини, които приличаха повече на луксозен универсален магазин, отколкото на супермаркет.
Крейн загледа групите работници. Те разговаряха, пиеха кафе на малки маси, четяха книги или пишеха на преносими компютри. Неколцина бяха с военни униформи, но повечето носеха всекидневни облекла или лабораторни престилки. Той поклати глава. Струваше му се немислимо, че над главите им има две мили океан.
— Не мога да повярвам, че военните са построили подобно нещо.
Ашър се ухили.
— Съмнявам се дали първите проектанти са имали предвид точно това. Не трябва обаче да забравяш, че проектът ще продължи много месеци, може би дори години. Изоставянето му не е възможност за избор, освен при изключително наложителни обстоятелства. За разлика от теб, повечето работници тук нямат опит в живота на подводници. Учените ни не са свикнали да живеят в стоманена кутия без врати и прозорци. Ето защо се стараем да направим живота им по-поносим.