Ашър рязко се изправи на стола, а после бавно се облегна назад.
— Какво каза?!
— В пробите няма доказателства за смяна на полярността на магнитното поле.
Ашър облиза устни.
— Сигурен ли си, че ориентацията на пробите е правилна?
— Абсолютно.
— И се увери, че не е аномалия? И не използваш замърсена проба?
— Проверих всички проби. Резултатите са едни и същи.
— Не може да бъде! Смяната на полярността на магнитното поле е безотказен метод за датиране на скални проби. — Ашър бавно изпусна дъх. — Това означава, че катастрофата е станала много по-рано, отколкото мислехме, и датира от две промени на полярността на магнитното поле, а не само от една. От север на юг и после отново от юг на север. Сигурен съм, че изследването на изотопите ще потвърди това.
— Не, сър.
Ашър го погледна изпитателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Проверих радиоактивните изотопи. Няма разпад.
— Не е възможно!
— Прекарах четири часа в радиографията. Направих тестовете три пъти. — Истън извади от джоба на лабораторната си престилка диск и го сложи на бюрото.
Ашър се вторачи в него, но не посегна да го вземе.
— Оказа се, че всичките ни изводи са погрешни. Потопяването е станало много no-скоро, отколкото предполагахме.
— Имаш ли ново датиране въз основа на тестовете?
— Засега само приблизително, сър.
— И какво е?
— Преди около шестстотин години.
— Шестстотин години?!
В малкия кабинет отново настъпи тишина.
— Ще трябва да поискаш една от безпилотните миниподводници — каза Ашър. — Монтирай й електронен фазов магнитометър и я пусни да мине няколко пъти над мястото на потопяването.
— Разбрано, доктор Ашър.
Младият геолог стана, кимна и тръгна към вратата.
— Пол? — тихо го повика Ашър.
Истън се обърна.
— Моля те, направи го веднага. И не казвай абсолютно на никого.
ГЛАВА 9
Крейн отмести поглед от дигиталния джобен компютър, на който пишеше бележки, и попита:
— Това ли е всичко? Само болки в краката?
Мъжът в болничното легло кимна. Дори под чаршафите личеше, че е висок и строен. Цветът на кожата му беше нормален, очите му бяха ясни.
— Колко силна е болката по скала от едно до десет? Човекът се замисли.
— Зависи. Бих казал около шест. Понякога е малко по-силна.
Крейн записа в джобния компютър „нефибрилна миаглия“3. Изглеждаше невъзможно пациентът да е получил лек удар преди два дни. Беше твърде млад, а и изследванията не показваха, че се е случило това. Имаше само първоначалните оплаквания — частична парализа и неясен говор.
— Благодаря — каза Крейн и затвори джобния компютър. — Ще ви уведомя, ако имаме още въпроси.
И се отдалечи от леглото.
Медицинският комплекс на „Буря в бездната“ разполагаше с техника, на която би завидяла всяка средно голяма болница. Освен спешно отделение, хирургични зали и двадесет и четири стаи за пациенти имаше многобройни помещения за различните специалности, вариращи от радиография до кардиология. Работните площи и залите за съвещания се намираха в отделен комплекс. Крейн също получи малък, но добре обзаведен кабинет с лаборатория.
От всички оплаквания, описани от доктор Бишоп, само три бяха по-сериозни и изискваха болнично лечение. Крейн разговаря с двама пациенти — четиридесет и две годишен мъж, страдащ от чувство за гадене и диария, и предполагаема жертва на сърдечен удар — и реши, че не е необходимо да ги хоспитализират. Доктор Бишоп несъмнено ги държеше за наблюдение.
Обърна се и кимна на Бишоп, която стоеше до вратата.
— Няма симптоми за КИП — каза Крейн, когато излязоха в коридора.
— С изключение на първите прояви.
— Видели сте ги, нали?
— Да. Той очевидно имаше краткотраен исхемичен пристъп.
Крейн се поколеба. Бишоп не беше казала почти нищо по време на прегледа на двамата пациенти и враждебността й беше очевидна. Тя не искаше да поставят под съмнение диагнозата й. Крейн трябваше да се постарае да е по-тактичен.
— Има многобройни симптоми, които се проявяват по подобен начин — дипломатично започна той.
— Специализирала съм в сърдечносъдово отделение и съм виждала много пациенти, получили удар. Знам какво е КИП.
Крейн въздъхна. Отбранителната й позиция започваше да го дразни. Вярно, никой не обича натрапници и може би тя го възприемаше като такъв. Фактът обаче беше, че медицинският екип бе направил само повърхностни изследвания и беше лекувал всеки случай на различна основа. Крейн беше убеден, че ако се задълбочат и направят по-обстойни изследвания, ще се появи общ фактор. И въпреки твърденията на Бишоп той можеше да се обзаложи, че става дума за кесонна болест.