Асансьорът чакаше до кафенето. Качиха се и Бишоп натисна седмия, най-долния бутон на таблото, после отново включи предавателя.
— Дайте сбито същината на случая.
— Инцидент код 5–22 — чу се отговорът след изщракване.
— Какво означава това? — попита Крейн. Тя го погледна.
— Буйстващ психопат.
Вратите се отвориха и Крейн тръгна след нея към ярко осветен разклон. Коридорите водеха в три посоки. Бишоп хукна по онзи право срещу тях.
— А медикаменти? — попита Крейн.
— На всяко ниво има секция за интензивно лечение. Ще я използваме, ако се наложи.
Коридорите и отделенията на това ниво бяха много по-тесни от всички, които Крейн беше видял досега. Хората бяха или с лабораторни престилки, или с работни комбинезони. Крейн си спомни, че това е научното ниво и компютърният център. Въпреки свистенето на вентилационната система въздухът миришеше на белина, озон и нагорещена електроника.
Стигнаха до друго разклонение и Бишоп побягна надясно. Крейн я последва. А после погледна напред и видя нещо неочаквано. Коридорът драстично се разширяваше и завършваше с черна стена — гладка и необозначена с изключение на един-единствен затворен люк в средата. Пазеха го четирима военни полицаи с пушки, пети седеше във високотехнологично оборудвана кабина отстрани. Над люка блестеше в червено голям дигитален екран.
— Какво е това? — попита Крейн и инстинктивно забави крачка.
— Бариерата — отвърна Бишоп.
— Моля?
— Порталът към секретните нива.
Двамата се приближиха и военните полицаи застанах пред люка и вдигнаха пушките до гърдите си.
— Разрешително за достъп? — попита единият. Бишоп изтича до кабината. Петият военен полицай пристъпи напред и прокара обемист скенер по врата й. Разнесе се силно пиукане.
Той погледна дигиталния екран на скенера.
— Нямате разрешително за достъп.
— Аз съм Мишел Бишоп, главен медицински офицер на Базата, имам достъп до четвъртата, петата и шестата палуба. Проверете отново.
Военният полицай влезе в кабината, погледна монитора на компютъра и излезе.
— Добре. Минете. От другата страна ще ви чака придружител от охраната.
Тя се приближи до люка. Крейн побърза да се нареди плътно зад нея, но пазачите му препречиха пътя. Военният полицай прокара скенера по врата му и каза:
— Мъжът няма разрешение да влиза в секретните нива.
Бишоп се обърна.
— Той е лекар на временно назначение тук.
— Не може да минете, сър — настоя пазачът.
— Аз съм с доктор Бишоп — каза Крейн.
— Съжалявам, сър. — Гласът на военния стана по-строг. — Не може да продължите.
— Вижте, има спешен медицински случай.
— Сър, моля, отдръпнете се от Бариерата. — Военните полицаи се спогледаха.
— Не мога да го направя. Аз съм лекар и ще помогна във възникналото положение независимо дали това ви харесва, или не.
Мъжете пред Бариерата насочиха пушките си, а пазачът със скенера извади от колана си пистолет.
— Долу оръжието, Ферара! — обади се плътен глас от мрака в тъмната кабина. — Уегман, Прайс, вие също.
Военните полицаи мигновено свалиха оръжията си и отстъпиха назад. Крейн погледна към кабината и видя, че това всъщност е преддверие към много по-голяма камера, очевидно командния център на Бариерата. В стените бяха вградени малки екрани. В сумрака примигваха безброй лампи. Вътре се раздвижи силует, приближи се и излезе на светлината. Мъжът беше нисък и набит, широкоплещест и с бяла адмиралска униформа. Имаше оловносива коса и кафяви очи. Погледна Крейн, после Вишоп, после отново Крейн.
— Аз съм адмирал Спартан.
— Адмирал Спартан, аз съм — започна Крейн.
— Знам кой сте. Вие сте придобивката на Хауард Ашър.
Крейн не знаеше какво да отговори, затова само кимна.
Спартан погледна Бишоп.
— Спешният случай е на пето ниво, нали?
— Да, сър. В хангара за ремонт на безпилотните миниподводници.
— Добре. — Адмиралът се обърна към Ферара. — Позволете му да влезе само за този инцидент. И да го придружи въоръжен пазач. Да мине по нечувствителен маршрут. Лично се погрижете, Ферара.
Военният полицай козирува.
— Слушам, сър.
Спартан се вторачи в Крейн за миг, после кимна на Бишоп, обърна се и се върна в командния център.
Ферара влезе в кабината и написа поредица заповеди на контролното табло. Чу се тихо бръмчене и по периметъра на люка замигаха светлини. Дигиталният екран над Бариерата промени цвета си от червен в зелен. Тежките ключалки издрънчаха, разнесе се свистене на сгъстен въздух и люкът се отвори. Ферара заговори по вградения в таблото микрофон, после направи знак на Бишоп и Крейн да влизат.
Влязоха в квадратна камера с размери четири на четири метра. Там чакаха други двама военни. На боядисаните в неутрален цвят стени нямаше нищо освен малко табло, състоящо се от четящо устройство на геометрията на дланта и гумирана дръжка. Люкът се затвори с глухо тупване. Военният полицай сложи едната си ръка на четящото устройство, а другата на ръчката. Уредът сканира дланта му и на таблото блесна червена светлина. Той завъртя дръжката по посока на часовниковата стрелка. Стомахът на Крейн се сви, когато започнаха да се спускат. Камерата се оказа кабина на асансьор.