Крейн пое дълбоко дъх и бавно се изправи.
— Благодаря, Конрад. Сега можем да ти помогнем и да накараме звуците да се махнат — каза той и направи крачка напред.
Уейт се дръпна назад, завъртя очи и извика:
— Не! Не можеш да прогониш звуците. Не разбираш ли? Никой не може да ги прогони!
И неочаквано вдигна отвертката към гърлото си.
— Спри! — изкрещя Крейн и хукна към него, но ужасен видя как отвертката потъва във врата на Конрад.
ГЛАВА 11
Когато Хауард Ашър стигна до залата за конференции на осма палуба, адмирал Спартан вече беше там — седеше до масата, отпуснал ръце върху лакирания палисандров плот. Мълчаливо изчака Ашър да затвори вратата и да седне срещу него.
— Идвам от Медицинския комплекс — каза Ашър.
Спартан кимна.
— Уейт има дълбока рана във врата и е загубил много кръв, но състоянието му е стабилно. Ще прескочи трапа.
— Не ме повикахте на спешна среща само за да ми кажете това — отвърна адмиралът.
— Не. Но Уейт е една от причините да ви повикам.
Спартан не каза нищо и се втренчи в Ашър с кафявите си непроницаеми очи. По време на краткото мълчание, което последва, Ашър почувства, че отново го обземат познатите опасения, макар че досега ги беше потискал.
Науката и военните бяха партньори по неволя. Ашър знаеше, че „Буря в бездната“ в най-добрия случай е брак по сметка. Той и екипът му учени се нуждаеха от станцията и от неизчерпаемите ресурси на правителството, за да предприемат умопомрачителните разкопки. Спартан се нуждаеше от учените и инженерите, за да планират разкопките, да ги извършат и да анализират откритията. Но неочакваният ход на събитията напоследък беше внесъл напрежение в и без това деликатните им взаимоотношения.
Вратата тихо се отвори и после отново се затвори. Ашър се обърна и видя капитан Королис, който кимна и безмълвно седна до масата.
Опасенията на Ашър се засилиха. За него Королис символизираше всички лоши неща в проекта — секретността, дезинформацията и пропагандата. Ашър знаеше, че Уейт е дълбоко упоен с успокоителни и спи в Медицинския комплекс, инак Королис щеше да бъде до него, за да се увери, че нито дума за случилото се на седмо ниво няма да стигне до ушите на хора без достъп до секретна информация.
— Продължавайте, доктор Ашър — каза Спартан.
Ученият се прокашля.
— Уейт е последният и най-силно изразен случай от поредицата медицински и психически травми напоследък. През последните две седмици в Базата имаме тревожно, рязко увеличаване на различни заболявания.
— Нали затова доведохте Крейн.
— Поисках няколко специалисти. Диагностик.
— И един е достатъчно голям риск — прекъсна го Спартан. Гласът му беше тих и монотонен.
Ашър пое дълбоко дъх.
— Вижте какво, щом Уейт се стабилизира, трябва да го изкараме на повърхността.
— Изключено.
Опасенията на Ашър се примесиха с безпокойство.
— Защо?
— Знаете причината. Базата е секретна и има поверителна мисия.
— Поверителна! — извика Ашър. — Поверителна! Не разбирате ли? Имаме сериозен медицински проблем. Не може да не му обърнем внимание и да го крием.
— Моля ви, доктор Ашър. — Тонът на адмирал Спартан стана малко по-твърд. — Реагирате прекалено остро. Медицинският комплекс е пълен с модерна техника и опитен персонал. Противно на убеждението ми, аз се съгласих с вашето искане да доведем още един специалист, въпреки противоречивата биография на Питър Крейн.
Това беше уловка, но Ашър не се хвана.
— Пък и не виждам причина за паника — продължи Спартан. — Вие или доктор Крейн идентифицирахте ли общ фактор?
— Знаете, че не сме.
— Нека бъдем разумни. Мнозина от учените ви не са свикнали да работят в такива условия — затворени в Базата, тесни помещения, стресираща работна среда. — Той махна с голямата си ръка. — Раздразнителност, безсъние, загуба на апетит. Тези неща се очакваха.
— Засегнати са не само учени — отвърна Ашър, — но и военни. Ами леките сърдечни удари? Аритмиите? Състоянието на Уейт?
— Говорите за съвсем малък процент от персонала за пръв път се обади Королис. — Когато много хора се съберат на едно място, е възможно да се случат подобни неща.
— Фактите са следните — продължи Спартан. — Няма общ фактор. Пациентите имат различни оплаквания. Няма общ фактор. Засегнати са служители от всички палуби и работни екипи. С изключение на Уейт няма остри кризи. Съжалявам, доктор Ашър, но това е истината. Заключение — няма епидемия. Точка.
— Но… — започна Ашър и млъкна, когато видя изражението на Спартан, което сякаш казваше: „Учените нямат място във военна операция. И всичкото това хленчене го доказва“.