Той седна. Бишоп вдигна глава и бегло се усмихна, после отново погледна джобния си компютър и въведе последната си бележка.
— Как е Уейт? — попита Крейн.
— Препоръчвам да бъде изписан утре.
— Така ли?
— Роджър прецени, че не е опасен, и даде разрешение. Ашър се съгласи да го затворят в стаята му. Няма причина да го държим тук повече.
Влезе Роджър Корбет — носеше голяма чаша еспресо, купено от кафенето наблизо. Усмихна им се широко, седна от другата страна на масата и сложи пред себе си кафето и джобния си компютър.
— Мишел току-що ми каза, че си позволил да изпишат Уейт.
Корбет кимна.
— Направих му пълен психически преглед. Проблемът му е безпокойство и не се е проявил по време на първите изследвания за одобряване на персонала. И може би някаква депресия без характерните симптоми. Реагира добре на лечението. Даваме му антидепресанти без странични ефекти. Мисля, че става дума за обикновено психическо неразположение, което би трябвало да премине след терапията.
Крейн се намръщи.
— Ти решаваш, разбира се, но преди четиридесет и осем часа това „обикновено психическо неразположение“ взе заложник и после заби отвертка в гърлото си.
Корбет отпи глътка еспресо.
— Уейт очевидно има проблеми, с които трябва да се справи, и нямаме представа откога го измъчват. Понякога тези неща се проявяват като „вик на сърцето“. Хората тук са подложени на голямо напрежение и колкото и добре да ги проверяваме, не можем да предвидим всички възможни нюанси в поведението им. Смятам да продължа с всекидневни сеанси в стаята му и да го държа под внимателно наблюдение.
— Чудесно — отбеляза Крейн и си помисли, че това поне ще изкара Королис и главорезите му от Медицинския комплекс. Обърна се към Бишоп. — Има ли нови случаи или оплаквания?
Тя погледна джобния си компютър.
— Дойде един техник. Оплака се от спазми в дебелото черво. Друг съобщи за сърцебиене. А работник от поддръжката докладва неспецифични симптоми — безсъние и неспособност да се съсредоточи.
— Разбирам. Благодаря. Е, да започваме?
— Какво? — попита Бишоп. — Не съм сигурна защо свикахте това съвещание.
Крейн се вторачи в нея и се запита дали всяка стъпка ще е борба.
— Свиках съвещанието, за да установим с какво точно имаме работа тук, доктор Бишоп.
Тя се облегна на стола си.
— Не знаех, че сме стеснили кръга до един-единствен фактор.
— Да, един-единствен е, но не знаем какъв.
Бишоп скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в него.
— Една четвърт от хората в станцията имат оплаквания — продължи Крейн. — Това не е случайно. Здравословните проблеми не възникват, когато човекът е изолиран. Отначало предположих, че е кесонна болест, но сгреших, защото не знаех фактите. Тук става нещо.
— Няма общи симптоми — каза Корбет. — Поне не са специфични.
— Трябва да има сходства. Просто още не сме ги открили. Прекалено сме заети да гасим отделни пожари и не виждаме цялостната картина. Трябва малко да се отдръпнем и да поставим диференциална диагноза.
— И как предлагате да го направим? — попита Бишоп.
— Както са ни учили в медицинския факултет. Ще наблюдаваме симптомите, ще предлагаме възможни обяснения и ще елиминираме всяка доказано погрешна хипотеза. Като начало ще съставим списък. — Той извади лист от папката и писалка, след това погледна двата джобни компютъра върху лакираната дървена маса и се засмя. — Извинявайте, но предпочитам да го направя по старомодния начин.
Корбет се усмихна, кимна и отново отпи от кафето.
— Вече знаем, че въздухът в станцията не съдържа необикновени газове или други съставни части на атмосферата. Между другото, не трябва да казваме на никого за това. Ето защо елиминираме тази вероятност. Какво остава? Доктор Бишоп, вие споменахте за няколко оплаквания от чувство за гадене. Това предполага отравяне — нещо в храната или напитките или съприкосновение с някакви токсини в Базата.
— Или тежък случай на слаби нерви — обади се Бишоп.
— Да — съгласи се Крейн и го отбеляза в джобния си компютър. — Съществува убедителен довод заболяването да е психично. Уейт ни го показа. Намираме се в странна и стресираща обстановка.
— А инфекция? — попита Корбет. — Епидемия от неизвестно естество?
— Друга вероятност е някой от обитателите на „Буря в бездната“ да е носител на известно или неизвестно заболяване — вирусно, гъбично или бактериално — и някои или всички пациенти да са заразени и съответно да са разпространители.