Рено се намръщи.
— Необичайно? В какъв смисъл?
Крейн не отговори. Блуждаещите му очи отново се спряха на преградата. Кондензацията се беше ускорила. „Странно — помисли той. — Защо кондензацията…“
Изведнъж се разнесе странен пронизителен звук, досущ съскане на котка, но толкова краткотраен, че Крейн не беше сигурен дали го е чул. А след това на мястото на капките бликна струя вода — не по-широка от карфица. Крейн изумено се втренчи в нея. Струята беше хоризонтална, същински лазерен лъч, съскаше, кипеше и се извисяваше на тридесетина метра, почти стигаше до Базата, преди гравитацията да я притегли надолу в леко наклонена дъга.
За миг сякаш нищо не помръдваше. И после се чу изсвирване на клаксон и пронизителният звук на сигнал за тревога.
— Пробив в периметъра! — проехтя електронен глас в отекващото пространство. — Пробив в периметъра! Станция за достъп В! Авария!
Събралите се на платформата хора се развикаха. Униформената жена грабна радиопредавателя и бързо заговори.
— Тук Уейбрайт от командния център на Коритото. Има малка дупка в контролната тръба. Повтарям, пробойната е тук! Веднага изпратете ремонтен екип!
Някой изпищя и тълпата се отдръпна към краищата на платформата. Неколцина започнаха да отстъпват по моста към Базата.
— Ще се разшири! — извика друг.
— Не можем да чакаме екипа! — каза Конрад и инстинктивно протегна ръка да запуши дупката.
— Не! — извика Крейн и посегна да го дръпне, но преди да успее да го направи, лявата ръка на Конрад мина през тънката струя.
Прецизно като хирургичен скалпел, излизащата под високо налягане вода сряза пръстите на Конрад до второто кокалче.
На платформата настъпи суматоха. Разнесоха се писъци, викове на изумление и ужас и пронизителни заповеди. Конрад се свлече на пода, стиснал ранената си ръка и широко отворил уста от почуда. По моста отекнаха стъпки от ботуши. Люкът на Базата се отвори и към тях хукнаха мъже в тежки защитни облекла и с технически средства в ръцете. Крейн се наведе и като внимаваше да не докосне смъртоносната струя, взе отрязаните пръсти и ги сложи в джоба на престилката си.
ГЛАВА 18
Адмирал Терънс Юлисис Спартан стоеше с изправен гръб в единия ъгъл на металната платформа и безмълвно наблюдаваше сцената около себе си. Когато дойде — преди десетина минути, прикрепената към стената на купола чакалня представляваше истинска лудница — работници от спасителния екип и медици, инженери, униформени моряци и офицери и един изпаднал в паника и истерия учен, който отказваше да помръдне. Вече беше много по-тихо и спокойно. В края на тесния мост пазеха двама въоръжени морски пехотинци. Малка група инженери и работници по поддръжката се бяха събрали над пломбата от титан и други метали, с която беше запушена миниатюрната пробойна. Един чистач беше коленичил с кофа на решетестия под и миеше петната кръв от метала.
Спартан се намръщи. Ненавиждаше повредите и грешките, направо не ги понасяше. Авариите, дори най-незначителните, нямаха място в една военна операция, особено в съоръжение като това, където залогът беше висок и околната среда опасна. Базата представляваше изключително сложна система, фантастична мрежа от взаимозависимости, досущ човешки организъм. Фактът, че работеше, беше чудо на инженерството, но ако бъдеше отстранена дори една ключова система, следваше верижна реакция, която изключваше всичко останало. Организмът умираше. Базата излизаше от строя.
Спартан присви очи. Неприятното беше, че инцидентът се беше случил точно сега. Нещо по-лошо, произшествието се дължеше на още по-обезпокоителен и осъдителен елемент — човешка грешка.
Забеляза движение с периферното си зрение. Обърна се и видя стройния Королис — идваше по тесния мост от Базата. Стигна до платформата и двамата пазачи веднага отстъпиха встрани и го пуснаха да мине.
Капитанът се приближи до Спартан и отсечено козирува. Адмиралът кимна в отговор. Королис страдаше от разногледство — едното му око гледаше напред нормално, а другото беше изкривено. Беше доста изнервящо, но се беше оказало полезно при разпити и някои други критични ситуации. Дълбоко в себе си Спартан не одобряваше фанатичната обсебеност на Королис от военната секретност, но трябваше да признае, че капитанът е абсолютно лоялен.
Королис носеше под мишница тънка бяла папка. Подаде я на адмирала и той я отвори. Вътре имаше един единствен лист с напечатан текст.
Адмиралът затвори папката, без да прочете листа, и погледна Королис.