Ашър седна, наведе се напред и продължи да шепне заговорнически:
— Те са необикновени, Питър, по-забележителни, отколкото изглеждат. Преди всичко са неразрушими. Устояват на всякакви поражения, на които ги подложихме в контролирана среда. Поглъщат някои видове въздействия като например радиация, и отразяват други. И още нещо. Действат като кондензатори.
— Кондензатори? — повтори Крейн. — Искаш да кажеш акумулатори?
Ашър кимна.
— С каква енергия?
— Не можахме да измерим максимума. Когато включим проводници, стрелките на най-мощните ни измервателни уреди отиват на червено.
— И каква беше стойността?
— Един билион вата.
— Какво?! Това малко нещо? Складира хиляди гигавата енергия?
— Може да го сложиш в кола и ще ти даде достатъчно електричество, което да захрани двигателя й до края на живота й — сто хиляди мили. Има и нещо друго. — Ашър бръкна в джоба на престилката си, извади малък кафяв плик и му го даде.
Крейн го отвори и извади листа вътре. Беше компютърна разпечатка, няколко кратки реда цифри.
0000011111001010001101011001110010000101
0001001100010100011010011000010000000000
0000011111001010001101011001110010000101
0001001100010100011010011000010000000000
0000011111001010001101011001110010000101
0001001100010100011010011000010000000000
— Какво е това?
— Лъчът светлина, който излъчва маркерът. Не е постоянен, а пулсация, милиони пъти в секунда, на редовни интервали.
— Единици и нули. Дигитален е.
— И аз мисля така. Това е основата на всеки компютър в света. По същия начин невроните изстрелват сигнали в мозъка ни. Основен закон на природата. Малкото устройство може би е невероятно сложно, но защо не иска да комуникира и дигитално? — Ашър почука по листа. — Повтаряща се поредица от осемдесет бита, значително по-кратка от другото послание, излъчвано от границата Мохо, което засякохме първо.
— Другото послание? Мислиш, че светлинните пулсации се опитват да ни кажат нещо?
— Да. Те съдържат послание за нас. Ако успеем да го разкодираме.
Крейн вдигна листа.
— Може ли да го задържа?
Главният учен се поколеба.
— Добре, но не го показвай на никого.
Крейн пъхна листа в плика и го сложи на бюрото си.
— Има ли някаква логика или повтаряща се схема в разположението на артефактите в скалата?
— Не можахме да определим такова нещо. Изглеждат разпръснати хаотично. Разбира се, копаенето е ограничено в шахтата. Проблемите с налягането на тази дълбочина са страховити и се влошават с всеки изкопан метър.
— Каза, че копаете към източника на сигнала. Какво ще правите после?
— Казах ти, че нещата се усложниха. — Ашър отново млъкна за миг. — Ултразвуковите сензори, които спуснахме в шахтата засякоха нещо под полето с артефактите. Голям предмет, заровен още по-надълбоко от източника на сигнала.
— Какъв предмет?
— Знаем, че има формата на торус и е извънредно голям — няколко мили. И отвъд него няма нищо.
Крейн поклати глава.
— Но сигурно имате предположения.
— Какво става тук ли? Разбира се. — Ашър малко се успокои, като човек, разтоварил се от болезнена истина. — След обстойно обсъждане учените и военните в Базата стигнаха до извода, че за човечеството е оставено нещо, което трябва да открие, когато е достатъчно напреднало.
— Нещо като подарък?
— Може и така да се нарече. Кой може да каже кои открития са направени от човечеството и кои са му били подарени по един или друг начин? Не се знае например дали огънят не е дар от космоса. Или желязото. Или техниката за построяването на пирамидите.
— Дар от космоса — недоверчиво повтори Крейн.
— Древните гърци смятали, че отънят е дар от боговете. В други страни има подобни митове. Защо да няма повтаряща се схема? Когато разполагаме с достатъчно напреднала технология, за да уловим сигнал под Мохо и вземем излъчвателното устройство, ще сме готови за следващия скок напред.
— И заровеният предмет съдържа някаква полезна, благотворна технология, която ще открием, когато бъдем готови да я използваме?
— Точно така. Технология, създала устройството, което ти показах преди малко. Нещо, което ще помогне на човечеството да се развие по-нататък и да направи следващия скок.
Настъпи мълчание. Крейн осмисляше думите му. После попита:
— Тогава какъв е проблемът?
— Отначало бях убеден във всичко това, но напоследък съм разколебан. Всички искат да вярват, че там долу има нещо чудесно. Учените ми са фантазьори и мечтаят за нови хоризонти на познанието. На военните им текат лигите от вероятността за нова технология, която може да използват като оръжие. Но можем ли да сме сигурни какво има там? Намерените маркери са като следа от хлебни трохи и обещават по-вкусни лакомства. Но докато сигналите им не бъдат изтълкувани, не можем да определим какво е заровено под тях, — Ашър избърса потта от челото си. — И после се случи нещо. Предполагахме, че артефактът е заровен преди много години, вероятно милиони. Преди два дни обаче открихме, че заравянето е станало относително скоро — някъде около 1400 година. Тогава осъзнах, че някой може да е станал свидетел на събитието и думите му да са записани. Изпратих изследовател в района, за да отиде в библиотеки, манастири и университети — всяко място, където би могло да има разкази на очевидци. И в замъка Гримолд, това е стар шотландски манастир, намерихме един. — По лицето му премина сянка. — Текстът е обезпокоителен и страшен.