— Защо променихте решението си?
Адмиралът се замисли, после се обърна и невъзмутимо се втренчи в него.
— Знаете, че съм чел досието ви, нали?
— И Ашър каза само това.
— Капитанът на „Спектър“ е смаян от поведението ви. Каза, че сам сте спасили подводницата.
— Капитан Нейсби обича да преувеличава.
— Трябва да призная, че не ми е съвсем ясно какво сте направили, доктор Крейн.
— Мисията беше секретна. Не мога да говоря за това, сър.
Спартан се усмихна криво.
— Знам всичко за мисията. Трябвало е да предавате разузнавателна информация от първа ръка за построяването на завод за обогатяване на уран на брега на Жълто море. И ако се наложи, да го взривите с торпедо с „мръсна“ бомба, но така, че експлозията да прилича на авария.
Крейн го погледна изненадано, но после се сети, че правителството вероятно има много малко тайни от военния ръководител на нещо толкова строго секретно като Базата.
— Нямах предвид мисията — продължи адмиралът, а каква е била ролята ви в спасяването на подводницата.
Крейн се умълча за миг, после обясни сбито:
— Членовете на екипажа започнаха да умират по особено ужасен начин. Нещо разяждаше синусите им и мозъците им се превръщаха в пихтия. Всичко ставаше само за няколко часа. Първия ден умряха двадесет. Действахме при пълно комуникационно затъмнение и не можехме да зарежем патрулирането. На борда настъпи паника. Заговори се за саботаж и отровен газ. Когато за една нощ умряха още двадесет души, последва хаос. Командната верига се прекъсна. Назряваше бунт. Из подводницата тръгнаха тълпи за саморазправа, търсеха предателя.
— А вашата роля?
— Осъзнах, че онова, което всички мислят за ефект от отровен газ, може да е фикомикоза.
— Моля?
— Гъбична инфекция, която уврежда имунната система на организма. Успях да събера необходимите материали да изследвам проби от мъртвите членове на екипажа и открих, че телата им са гъмжат от rhizopus oryzae — гъбичките, които предизвикват рядката, но изключително опасна инфекция, известна като мукормикоза.
— Това ли убиваше екипажа на „Спектър“?
— На дъното на подводницата се беше зародила особено пагубна разновидност на гъбичките.
— Как спряхте разпространението й?
— Дадох лекарства на останалите от екипажа. Докарах ги до състояние на контролирана ацидоза, на която спорите на гъбичките не издържат.
— И спасихте подводницата?
Крейн се усмихна.
— Както вече казах, адмирале, капитан Нейсби обича да преувеличава.
— Не ми се струва преувеличение. Запазили сте хладнокръвие, открили сте причината, работили сте с подръчни материали и сте постигнали резултат.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата влязоха в необозначен коридор.
— Какво общо има това със сегашния ни проблем?
— Откровено казано, паралелите са многобройни и вие също ги виждате. — Спартан бързо тръгна напред и зави по друг коридор. — Следя развитието ви, докторе. И реших, че ще е разумно да ви окажа по-голямо доверие.
— Това е причината да ми дадете достъп до секретните нива. Ще ми помогне по-бързо да реша проблема.
— Причината, както се изразихте, се намира зад онази врата. — Адмиралът посочи един люк в дъното на коридора. От двете страни стояха вездесъщите морски пехотинци.
Спартан направи знак и единият открехна люка, а после го отвори широко. Крейн пристъпи напред, но спря — отвъд цареше мрак.
Адмиралът мина през люка и се обърна.
— Идвате ли?
Крейн се наведе, провря се през тъмния люк, огледа се и затаи дъх.
Намираха се в тясна камера за наблюдение, гледаща към огромен хангар с машини и съоръжения, простиращ се под тях. Специалисти седяха в дълги редици от двете страни и наблюдаваха компютърни терминали. Чуваше се пиукане на електроника, потракване на ключове и шепот на приглушени гласове. Отвъд стъклената стена, долу в хангара, други специалисти в бели престилки търчаха насам-натам или записваха нещо в джобни компютри. Крейн обаче не обърна внимание на всичко това. Очите му бяха приковани в предмета, който беше окачен на невероятно дебел кабел над пода на хангара.
Беше сфера, направена от метал, вероятно титан или нещо още по-ценно, с диаметър около три метра. Беше лъскава като огледало и блестеше ярко като слънце. От долната част като мъх от корпуса на кораб висеше малка гора от сензори, фарове и роботизирани механизми. Други две такива сфери бяха поставени в бронирани гнезда до отсрещната стена.
— Какво е това? — прошепна Крейн.
— Наричаме го Стъкленото топче, най-важната част на Базата. Всичко останало тук работи, за да го поддържа.