Крейн се вторачи за миг в гърба му, после кимна на морските пехотинци, влезе в лабораторията и затвори вратата. Чу се тихо изскърцване на гума — уплътнителят около вратата прилепна на мястото си. Крейн се приближи до жената, която все още стоеше права до лабораторната маса и се усмихваше.
— Питър Крейн — представи се той и стисна ръката й. — Извинявайте, че нахлух така, но тук долу нямам работно пространство, а ми казаха, че в тази лаборатория има светлинна маса.
— Хюй Пионг — каза азиатката. Усмивката й разкри ослепително бели зъби. — Чувала съм за вас, доктор Крейн. Вие изследвате заболяването, нали?
— Да. Искам само да видя няколко рентгенови снимки.
— Няма проблем. Чувствайте се свободен да използвате, каквото желаете. — Беше дребна и слаба, с искрящи черни очи зад кръглите очила. Говореше със силен китайски акцент. Изглеждаше тридесетинагодишна. — Светлинната маса е ей там.
— Благодаря.
— Кажете ми, ако се нуждаете от нещо.
Той отиде до светлинната маса, включи я и извади рентгеновите снимки, които беше поръчал да направят на неколцината работници в Сондажния комплекс. Както предполагаше, нямаше проблеми. Радиографиите бяха потискащо нормални Всичко беше чисто.
През последните няколко часа беше направил неофициални прегледи на шест души от Сондажния комплекс и бе установил, че оплакванията им са същите като на пациентите в незасекретената зона на Базата — неясни и влудяващо разнообразни. Един се оплакваше от силно чувство за гадене, друг от замъглено зрение и увреждане на зрителното поле. Няколко оплаквания бяха на психична основа — смущения в храненето, трудно запазване на равновесие, краткотрайна загуба на паметта. Нито един от случаите не беше остър и както останалите, не изглеждаха свързани. Само един беше интересен — жена, която показваше забележителна промяна в характера. Обикновено плаха и тиха въздържателка, от десетина дни тя беше започнала да ругае и да псува и бе станала агресивна и развратна. Предишния ден я бяха затворили в стаята й, след като я бяха намерили пияна по време на смяна. Крейн я разпита и разговаря с колегите й. Щеше да изпрати подробен доклад на Роджър Корбет за преценка — разбира се, уместно цензуриран.
Извади рентгеновите снимки от светлинната маса и въздъхна. Беше поръчал да направят изследвания с магнитен резонанс и беше взел кръвни проби. Щеше да се опита да ги изпрати в лабораторията за анализ, но се опасяваше, че резултатите ще са същите като преди водещи до задънена улица. Надяваше се на пробив и въпреки че последното, което искаше да види, беше още заболели, ако в Сондажния комплекс, където се вършеше реалната работа, имаше сходни симптоми, това би му подсказало нещо по-определено. Пациентите обаче не изглеждаха по-зле от болните горе.
Стана му ясно, че внезапната загриженост на Спартан не се дължи на взискателност, а на подбор. В началото бяха засегнати само незначителни хора и адмиралът беше проявил слаб интерес. Сега обаче се разболяваха хора, пряко отговарящи за копаенето, и Спартан се беше притеснил.
Крейн угаси светлинната маса. Дори ако се окажеха маловажни и неспецифични, оплакванията все пак му бяха помогнали да направи пробив. Вече имаше достъп до секретните нива на Базата. Това удвояваше броя на хората, които можеше да наблюдава, както и възможностите да търси вероятни фактори, дължащи се на работната среда.
Хюй Пионг го погледна. Беше етюд в черно и бяло черна коса, очи и очила и бяла престилка и бяла, почти прозрачна кожа.
— Не изглеждате доволен.
Крейн сви рамене.
— Нещата не се нареждат по местата си толкова бързо, колкото се надявах.
Пионг енергично кимна, докато си слагаше гумени ръкавици.
— И с мен е така. — Късо подстриганата й лъскава черна коса се люшна.
— Върху какво работите?
— Върху това. — Пионг посочи отсрещната страна на грамадния апарат.
Крейн се приближи и надникна над ръба. За своя изненада видя друг малък предмет като плочка от домино — точно като онзи, който Ашър му беше показал предишния ден. Артефактът се рееше във въздуха и трептеше с безброй променящи се цветове. Същият тънък като конец лъч чиста бяла светлина водеше от горния край на предмета към тавана на стаята.
— Господи, и вие имате такова нещо — със страхопочитание каза Крейн.
Пионг се засмя.
— Не са много редки. Досега са извадени над двадесет.
Той я погледна изненадано.
— Двадесет?
— Да. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече намираме.
— Щом сте намерили толкова много само по пътя на шахтата, значи земната кора наоколо трябва да е пълна с тях.
— Те не са по пътя на шахтата.