Крейн се намръщи.
— Какво искате да кажете?
— Първият беше, но останалите излязоха да ни посрещнат.
— Да ви посрещнат? Какви ги говорите?
Пионг отново се засмя.
— Не знам как да се изразя по друг начин. Те идват към Стъкленото топче. Сякаш ги привлича.
— Тези неща пробиват твърда скала?
Тя сви рамене.
— Не знаем как точно идват, но го правят.
Той се вгледа по-внимателно в странния предмет. Нещото се рееше в средата на лабораторията и искреше с дълбок вътрешен блясък, мъждукаща дъга в безброй оттенъци. Вторачен в него, Крейн изведнъж почувства силна убеденост, че страховете на Ашър са неоправдани. Вероятно обезпокоителният разказ на очевидеца, който бе прочел през нощта, беше измислица или се отнасяше до нещо съвсем различно. Заболяването на хората в базата сигурно се коренеше другаде. Предметът трябваше да е добронамерен. Само една етично напреднала култура, превъзмогнала войната, агресията и злото, можеше да създаде нещо толкова неописуемо красиво.
— Какво по-точно изследвате? — попита той.
— Лъча светлина, който излъчва предметът. Пускам го през рефрактометър и спектрални радиометри. Анализирам съставните му части. Но не е лесно.
— Защото трябва да местите апаратурата, както на него му е удобно, а не обратното?
Пионг пак се засмя.
— Да, и това. Но имах предвид, че и с двама ни се случва едно и също. Парчетата от ребуса не се подреждат.
Крейн скръсти ръце и се облегна на апарата.
— Разкажете ми.
— С удоволствие. Вижте, учените много се интересуват от маркерите. Не се сещам за по-подходяща дума. Останалите изгарят от нетърпение да стигнат до недрата. Понякога си мисля, че ми дадоха тази маловажна задача само защото Королис иска да ме държи настрана. Доведоха ме тук да програмирам компютрите на учените, а не да работя с тях.
Не можа да прикрие огорчението в гласа си. „Королис я е отстранил от важната работа и я е напъхал в тази затънтена лаборатория — помисли Крейн, — където тя пропилява таланта си в теории и второстепенни измервания“.
— Защо го е направил? — попита той. — Няма ли ви доверие?
— Королис не вярва на никого, особено на човек с научна степен от Технологическия университета в Пекин. — Пионг посочи реещия се предмет. — Все едно. Лъчът светлина изглежда неподвижен, нали? Но когато го обработваш, виждаш, че всъщност пулсира невероятно бързо — над един милион пъти в секунда.
Крейн се втренчи в лъча.
— Да. Ашър ми каза.
— И това не е всичко. Светлината изглежда обикновена, нали?
— Да, освен, че е ослепително бяла.
— Само че съвсем не е обикновена, а парадоксална. Всички анализи, които направих, показаха аномалии.
— Как е възможно? Светлината си е светлина.
— И аз мислех така, но тестовете показаха други резултати. Ще ви дам един пример. Апаратът, на който сте се облегнали, е спектрограф.
— Не съм виждал толкова голям спектрограф.
— Да. — Тя се усмихна. — Това е много специален фотоелектрически спектрограф. Работи страхотно бързо и представя много по-подробна картина от обикновените. Знаете ли на какъв принцип действа?
— Разлага светлината на съставните й вълни.
— Точно така. Когато е йонизирана, например от висока температура, материята излъчва светлина. Различните видове материя излъчват различни видове светлина. Наричат се „линейни емисии“ и спектрографът ги улавя и категоризира. Много са важни за астрономите. Като изследват линейните емисии на някоя звезда, те могат да определят състава й.
— Продължавайте.
— Използвах спектрографа и анализирах лъча светлина, излизащ от това нещо. И ето какъв резултат получих. — Пионг победоносно взе един лист и го даде на Крейн.
Той го погледна, но не видя нищо необикновено. Беше показана вълнообразна линия с пикове и падове, не по-различна от електрокардиограма.
— Не съм запознат добре с фотоелектрическата спектроскопия, но не виждам нищо странно.
— Може би не е странно за далечна звезда, но за този малък предмет е невероятно странно. Това са абсорбционни линии. — Тя посочи няколко остри пика на диаграмата.
— И какво?
— Абсорбционният спектър се вижда само когато пред звездата има нещо, например облак от газ, или друго, което закрива част от светлината и поглъща определени светлинни вълни. Никога няма да видиш такъв резултат от лъч светлина в стаята, където се намираш.
Крейн отново погледна графиката на спектъра и се намръщи.
— Искате да кажете, че светлината, излъчваща се от това нещо, може да се види само от далечна звезда?
— Точно така. Спектърът светлина, излъчващ се от предмета, е принципно невъзможен.