Адкинсън беше любопитен какво ще намерят. Знаеше само, че това е най-тънкият от трите слоя и най-малко проученият. В края на краищата дори океанският Сондажен проект не беше стигал толкова надълбоко. Не трябваше да забравя, че отиват там, където не е стъпвал човешки крак.
Той въздъхна, докато лениво си играеше със сложния пусков механизъм на роботизираната ръка, която, разбира се, се контролираше безжично, тъй като през обшивката на Топчето не проникваше хидравлика и електричество. Пътуването надолу щеше да мине много по-бързо, ако компанията беше по-интересна, но разговорът с Хорст и Гроув беше социалният еквивалент на гледане как изсъхва боя.
— Нула минус шест хиляди фута — каза Гроув.
„Майната ти“ — мрачно помисли Адкинсън.
Изминаха десет минути, през които тишината се нарушаваше само от обажданията по предавателя от Базата и неумолимото монотонно бръщолевене на Гроув. Адкинсън се оживи, когато най-после се приближиха до дъното на шахтата. Отново можеше да започне уморителната си работа — да получава полукръглите стоманени обръчи, спускани по кабел от станцията, да ги вкарва на местата им с безбройните малки лостове, контролиращи ръката на робота, и да ги заварява. Така времето щеше да мине бързо.
— Намали скоростта — заповяда Гроув.
— Слушам — отвърна Хорст и почука по малката клавиатура, прикрепена между лостовете. — Започваме плъзгане надолу.
Гроув взе предавателя.
— Контрол на спускането, говори Стъклено топче Едно. Приближаваме се към работния обект. Започваме разполагането на полезния товар.
— Прието, Стъклено топче Едно — обади се пискливият глас от високоговорителя. — Започва разполагане на полезния товар.
Гроув погледна Адкинсън. Това беше сигналът да се размърда. Адкинсън кимна и се залови да подготвя станцията си. Включи монитора на сонара на активен режим, за да наблюдава спускането на секциите на стоманената стена, внимателно хвана пусковия механизъм на автоматичната ръка, сви я, провери шестте малки лоста, които я контролираха, и започна да проверява изправността първо на големия мотор, а после и контролните уреди на малкото двигателно устройство.
Странно. Ръката реагираше мудно на движенията на пусковия механизъм.
Гласът на Гроув прекъсна мислите му.
— Спряхме — каза лоцманът и се обърна към Хорст. Какво става?
— Не знам. — Инженерът почука по клавиатурата си и погледна единия екран.
— Има ли предупреждение за опасна близост до пробивната машина?
— Не — отвърна Хорст. — Машината започна да работи по график и вече е изкопала четири фута.
— Тогава защо Буболечката спря?
— Нямам представа. Пръстите на Хорст летяха по клавиатурата. — Реагира на командите само от време на време.
— Господи. Само това ни липсваше. — Гроув удари с юмрук по преградата.
Лоцманът беше поносим, когато нещата вървяха добре, но ако станеше засечка, се превръщаше в непоносим досадник. Адкинсън силно се надяваше, че смяната им няма да бъде записана в книгите за рекорди.
— Можеш ли да увеличиш мощността? — попита Гроув.
— Вече е на максимума.
— По дяволите, по-добре.
— Ето — каза Хорст. — Отново се движи.
— Така повече ми харесва — отвърна Гроув. Тонът му пак беше нормален. — Хайде, Адкинсън, приготви се да…
— Мамка му! — възкликна Хорст. Внезапната тревога в гласа му накара Адкинсън да изтръпне от страх. Издига се!
— Кое? — попита Гроув.
— Буболечката. Вече не се спуска, а идва към нас!
Адкинсън се обърна към централния екран на инженера и през зеленикавия оттенък на сонара видя, че роботът се движи нагоре и сякаш увеличава скоростта си.
— Спри го! — извика Гроув. — Изключи го!
Хорст отчаяно тракаше по клавиатурата.
И после изведнъж се разнесе пронизителен сигнал за тревога.
— Предупреждение за сблъсък — каза безплътен женски глас. — Предупреждение за сблъсък.
— Нищо не става — изкрещя Хорст. — На седемдесет фута е и се приближава.
Стомахът на Адкинсън отново се сви от страх. Ако Буболечката ги блъснеше и повредеше външната част на Топчето, сложната мрежа от подпори, поддържаща структурната цялост, можеше да се наруши.
Той изведнъж се паникьоса и се заобръща наляво и надясно, свиваше и отпускаше пръсти и трескаво търсеше решение.
— Отменям мисията! — извика Гроув. — Хорст, прекъсни електромагнитната връзка. Отправяме се към повърхността.