— Прекъсната е, но въпреки това Буболечката се приближава. Сега е на петдесет фута и идва бързо!
— По дяволите! — Гроув грабна предавателя. — Контрол на спускането, говори Стъклено топче Едно. Прекратяваме мисията и се връщаме.
— Топче Едно, повтори! — изпращя предавателят.
— Буболечката се повреди. Извършваме аварийно издигане.
Адкинсън се хвана за седалката, отчаяно се мъчеше да се овладее. Имаше чувството, че се издигат болезнено бавно. Очите му се стрелкаха към екраните на Хорст. „По-бързо, мамка му, по-бързо.“
— Предстои сблъсък — съобщи мекият като коприна женски глас. — Предстои сблъсък.
— Двадесет фута! — изпищя Хорст. — О, Боже.
— Пригответе се за сблъсък! — изкрещя Гроув.
Адкинсън се хвърли върху командното си табло, вкопчи се в армираната преграда и стисна зъби. За един странен миг му се стори, че всички влудяващи звуци в сферата — воят на предупреждението за опасна близост и безумните викове на Гроув, са заглушени от продължителната агония на очакването. След това отдолу се разнесе силен трясък. Топчето се разтресе, люшна се, заскърца и застърга и после внезапно, стремително и неконтролируемо полетя нагоре. Адкинсън силно удари главата си в пода и пред очите му падна мрак.
ГЛАВА 29
Крейн тичаше из лабиринта коридори на третата палуба, придружен от млад морски пехотинец с късо подстригана руса коса.
— Какво има? Какво се е случило?
— Не знам, сър — отвърна командосът. — Заповедите ми са да ви придружа до Сондажния комплекс. Незабавно.
Пехотинецът спря и отвори врата без надпис, зад която имаше тясно служебно стълбище. Заслизаха по металните стъпала, като прескачаха по две наведнъж, и стигнаха до първата палуба. Командосът отвори друга врата и отново хукнаха по лабиринт от коридори. Докато бягаше, Крейн забеляза, че стените на най-ниското ниво на Базата са боядисани в тъмночервено.
Пред тях се появиха големи двойни врати. Двамата пазачи ги отвориха. Отвъд се намираше Сондажният комплекс, огромният хангар, който Крейн беше видял отгоре предишния ден. Покрай трите стени бяха наредени машини и лавици с апаратура. Многобройни люкове водеха към лаборатории, работилници, наблюдателни станции и научноизследователски помещения. Високият таван беше окичен с кранове, релси, платформи, тежки вериги и хидравлични съоръжения. Техниците бързаха насам-натам, лицата им бяха измъчени и разтревожени. Някъде в далечината звучеше аларма.
Няколко души се бяха събрали около горния край на шлюза в средата на хангара. Сред тях беше адмирал Спартан. Крейн отиде при тях.
— Какво става?
Адмиралът го погледна за миг, после отново се втренчи в шлюза.
— Със Стъклено топче Едно се е случила злополука.
— Каква злополука?
— Загубихме връзка с екипа, затова няма как да разберем със сигурност. Но очевидно роботът, който тегли сферата надолу в шахтата, се е повредил. Сблъскал се е с Топчето. И сега сферата се издига неконтролируемо.
— Господи. Разхерметизирала ли се е?
— Малко вероятно. Нараняванията им по-скоро ще са в резултат на сблъсъка.
— Травми от удар — измърмори Крейн и се огледа, разсъждаваше трескаво. — Казахте, че в сферата има екипаж от трима души?
— Точно така.
— Нямам медицински принадлежности подръка.
— Всеки момент ще донесат полеви комплекти за спешна помощ.
— Време до излизането две минути — съобщи дрезгав глас по високоговорителя.
— Няма да са достатъчни, адмирале. Ще трябва да подготвя мястото за спешно лечение. И се нуждая от доктор Бишоп да ми помага, особено, ако е необходимо да се направи преценка на кого първо да бъде оказана медицинска помощ.
Спартан отново се обърна и го погледна.
— Не и в Сондажния комплекс.
— Но — започна Крейн.
— Може да използвате временния лазарет на четвърта палуба. Ще кажа да доведат доктор Бишоп. — Адмиралът направи знак на един от многобройните морски пехотинци на пост в хангара. — Намерете доктор Бишоп и я придружете до четвърто ниво.
Командосът козирува и бързо тръгна.
— Ами ако членовете на екипажа имат наранявания във врата и гръбнака? — попита Крейн. — Тогава няма да можем да ги преместим — Млъкна, като видя изражението на Спартан, и си помисли: „Няма да спечеля тази битка. Ще запазя победата за друг път“.
Един техник се обади:
— Адмирале, скоростта на издигане на Стъклено топче Едно леко намалява.
— С каква скорост се движат в момента? — попита Спартан.
— Тридесет и четири фута в секунда, сър.
— Уравновесяването е изключено. Твърде бързо е, по дяволите.