Крейн зачака, припомняше си процедурите за стабилизация, които трябваше да изпълни, след като сферата излезеше. Въпреки специализираното си обучение всеки травматолог би направил едно и също. Основните неща бяха достъп на въздух, дишане и кръвообращение. Ако сблъсъкът с робота беше много силен, можеше да има разкъсвания, контузии и вероятно мозъчни сътресения. Тъй като се налагаше да премести екипажа на четвърта палуба, Крейн трябваше да приготви яки за шиите, да сложи пострадалите да легнат на специални дъски като предпазна мярка срещу…
— Шестдесет секунди — съобщи безплътният глас от високоговорителя.
— Няма ли никакъв начин да забавите скоростта им? — попита Крейн.
— Точно преди да стигнат до шлюза, ще хвърлим възглавница от въглероден двуокис. Това ще намали силата на удара, поне теоретично. Но моментът трябва да е точно подбран. — Спартан се обърна към техника. — Пусни газа на минус пет секунди.
— Слушам, сър, — Младият мъж беше пребледнял.
Крейн огледа хангара. Трескавото оживление беше спряло и бе настъпила тишина. Всички стояха неподвижно и чакаха.
— Тридесет секунди — дрезгаво каза високоговорителят. — Херметизацията е активирана.
— Подгответе се за сблъсък! — викна адмиралът.
Крейн се приближи до близката преграда и се хвана с две ръце.
— Каква е скоростта на издигане? — попита Спартан.
— Постоянна, тридесет и два фута в секунда, сър.
— Петнадесет секунди — съобщи високоговорителят.
Адмиралът бързо огледа Сондажния комплекс, приковаваше всеки поред с краткотраен поглед, сякаш се уверяваше, че всички необходими играчи са по местата си, след това се обърна към техника.
— Пусни газа.
Специалистът натисна няколко клавиша.
— Изпълнено е, сър.
В същия миг Крейн усети глух удар под краката си. Базата леко се разтресе. Събралите се хора затаиха дъх. Чуха се няколко сподавени стенания.
И после изведнъж сякаш се свърза електрическа верига. Всички се заловиха да правят нещо. Разнесоха се заповеди. Специалисти в бели престилки и морски пехотинци в униформи хукнаха към работните си станции. По металния под заотекваха тежки стъпки.
— Непокътнат ли е шлюзът? — попита Спартан.
— Сто процента, сър.
Адмиралът кимна, взе предавателя и набра някаква честота, после нареди:
— Отворете люка. Извадете хората ми. — Човекът зад стъклото на контролната платформа козирува в отговор.
— Външните врати на шлюза се отварят — каза техникът.
Крейн видя трима работници, които бутаха странно приспособление на колела — стоманено скеле, високо два метра, с вграден отгоре голям метален пръстен със зъбци. На пръстена бяха монтирани мощни лазери, поставени на сто и осемдесет градуса един срещу друг. Отстрани на всеки пръстен беше прикрепен моторизиран механизъм. Работниците го докараха до шлюза. Очевидно устройството щеше да изреже в Топчето кръгла дупка и да освободи екипажа вътре.
— Стъклено топче Едно е в шлюза — съобщи техникът. — Затварям външните врати.
— За колко време лазерът ще пробие отвор? — попита Крейн.
— Осем минути — отговори Спартан. — Това е двеста процента нормалната оперативна скорост.
Вниманието на Крейн беше привлечено от суматоха на главния вход. Влязоха трима морски пехотинци бутаха колички с носилки. Следваше ги четвърти, с полеви медицински чанти, преметнати на рамо. Адмиралът погледна Крейн и едва забележимо кимна, сякаш му казваше: „Твой ред е“.
Крейн се приближи до скелето с лазера, направи знак на морските пехотинци да докарат количките зад него, после отвори чантите, нареди инструментите и приготви яките за шиите и дъските за предстоящото изваждане на екипажа, като си припомняше какво трябва да направи и се подготвяше психически.
— Шлюзът е затворен — докладва техникът. — Изравнявам налягането.
— Спуснете подемника — заповяда Спартан.
Отгоре се чу бръмчене. Крейн вдигна глава и видя голяма автоматична скоба, спускаща се на кука над шлюза.
— Налягането изравнено.
— Отворете шлюза — нареди адмиралът.
За миг всичко отново утихна, после Крейн усети под краката си грохот. Двата панела на шлюза се отдръпнаха от пода и разкриха повърхността на тъмна вода. Скобата бавно се спусна от тавана, като бръмчеше и леко се поклащаше на тежкия кабел, докато не се скри от поглед. Бръмченето спря. Крейн чу приглушено изтракване и сетне още едно. Кабелът отново започна да се издига, този път по-бавно. Горната част на скобата се показа над водата и постепенно се издигна. Първо се видя хидравликата, след това тежките назъбени челюсти и накрая Стъклено топче Едно.