Отново се разнесоха възклицания. Някой зад Крейн се разрида.
Той обаче не чу нищо.
Между челюстите на роботизираната скоба не висеше лъскава, блестяща сфера с неземна красота, а смачкана плетеница от метал, огъната и вдлъбната, преобразена от високото налягане на голямата дълбочина в неузнаваемо сивкаво парче с една трета от предишните си размери. Част от корпуса беше разцепена и обелена като портокал, виждаха се безброй заострени подпори като бодли на таралеж. Други секции бяха толкова сплескани, че изглеждаха разтопени. От кълбото, което Крейн беше видял преди два дни, не беше останало нищо.
Настъпи смразяваща кръвта тишина, нарушавана само от засилващите се ридания. Скобата остана във въздуха, увиснала над шлюза. Операторът беше твърде потресен, за да реагира.
— Свалете я! — яростно изкрещя Спартан.
Крейн го погледна — изражението на адмирала беше ужасяващо — и с нежелание отмести очи към сферата. С пронизително стържене на метал и дрънчене на вериги останките на Топчето бяха насочени към единия край на шлюза, където останаха да висят на тридесетина сантиметра над пода. От смачканата сфера се стичаха струи вода. „И не само вода“ — помисли Крейн, когато стъписан забеляза, че някои струи са гъсти и червени.
Беше повече от очевидно, че яките, дъските и всичко останало няма да е необходимо. Крейн се обърна към командосите, за да им каже да приберат медицинските принадлежности, и сред стъписаната тълпа видя познато лице. Човекът стоеше неподвижно и наблюдаваше. Нисък мъж в избелял работен комбинезон, с проницателни сини очи и разрешени бели коси. Флайт, странният старец, който беше влязъл в каютата му. Едва се забелязваше зад двама учени в бели престилки и гледаше сцената със състрадание и детинска тъга. А после се обърна към Крейн и напрегнато се втренчи в него. Бавно и натъртено Флайт безмълвно оформи с устни същите думи, които бе произнесъл, преди когато бе дошъл, без да е поканен, в стаята му.
„Всичко е нарушено“.
ГЛАВА 30
Хауард Ашър имаше две лаборатории в „Буря в бездната“ — тясна стаичка на осмо ниво и малко по-голямо пространство на четвъртата палуба. Помещенията бяха много различни. Лабораторията на осмо ниво имаше домашна, разнообразна и примамлива атмосфера, а онази в секретната зона беше оскъдно обзаведена, делова и безлична. Сега беше във втората. Беше се хванал за главата и очевидно мислеше върху сложната поредица чертежи и уравнения пред себе си. Вратата се отвори и влезе адмирал Спартан.
Двамата се вторачиха един в друг като спаринг партньори, после напрегнатото, измъчено лице на Ашър леко се отпусна.
— Ще седнете ли? — тихо попита той. Спартан поклати глава.
— Магнитният робот за спускане, Буболечката, е в лошо състояние. Смятаме да използваме резервния, докато му направят основен ремонт.
— Възнамерявате да продължите спусканията?
— Разбира се. Защо?
Ашър го погледна недоумяващо.
— Адмирале, загинаха трима души.
— Знам. Инженерите ви стигнаха ли до някакъв извод?
— За причината за неизправността на Буболечката? Нищо определено.
— А има ли някакви гаранции, че случилото се няма да се повтори?
Ашър изпитателно се втренчи в адмирала, после въздъхна.
— Удвояването или още по-добре утрояването на силата на електромагнитното поле би трябвало да гарантира, че в бъдещите спускания връзката ще остане стабилна.
Спартан кимна.
— Нещо друго?
— Да. Спрете всички роботизирани и автоматизирани процеси, които не са абсолютно необходими за изкопаването на шахтата. Същото се отнася и за останалите две Топчета и за Буболечката. Работете с необходимия минимум инструменти. Направете щателна проверка на всичко. Ще разпространя списък с инструкциите.
— Такава ли е препоръката ви?
Главният учен се намръщи.
— Моята препоръка е да се спрат всички операции, докато не разберем какво причинява авариите и защо.
— Не може, доктор Ашър. Взимането на такова решение ще отнеме много време.
— Но смъртните случаи.
— Трагична злополука. Гроув, Адкинсън и Хорст знаеха какви опасности крие работата им, когато сложиха подписите си. Както всъщност и вие.
— Адмирале, слушайте — отново опита Ашър.
— Не, доктор Ашър. Вие ме изслушайте. Хората не са ли били винаги готови да умрат в името на откритията и знанията? Нали затова всички ние сме тук? Помислете за Робърт Фолкън Скот9, Амелия Ерхарт10, за екипажа на совалката „Чалънджър“. Аз излагам на риск живота си, за да тласна напред развитието на науката с надеждата да подобря живота на човечеството. Вие не правите ли същото?
9
Робърт Фолкън Скот (1868–1912), британски морски офицер и известен антарктически изследовател. Скот провежда 2 експедиции до Южния полюс и загива по време на втората. Неговата експедиция е второто известно на човечеството достигане до Южния полюс (1910–1912). — Б. пр.
10
Амелия Ерхарт (1898–1937) — първата жена, прелетяла през Атлантическия океан през 1932 година и Тихия океан през 1935 година; изчезнала безследно над Тихия океан през 1937 г. при опита си да направи околосветска обиколка със самолет. — Б. пр.